Планино, Пирин, планино,
Много си Пирин хубава,
Много си Пирин гиздава.
Прощаваи горо зелена,
дето ти тревата газихме
и ти водата мътихме

Юнаци мили любави,
простено да Ви е,
дето тревата газихте
и ми водата мътихте
тревата ми пак порасна
и водата ми пак е бистра
Едно не мога да ви проста
дето ми върхари кършехте
и ги на хурки правехте
та ги на моми по седенки
давахте!

    Всяка година правим по един преход из Пирин и винаги е различно. Били сме на почти всички нейни върхове. От вр. Пирин през вр. Плешки, Даутов връх, Каменица, Кутело, Вихрен и т.н. Минали сме не един път Кончето и Типиците.
Спали сме на Тевното езеро, където луната е много голяма и когато огрява Белемето е приказно красиво. А Каменица - как се преструва на недостъпна.
    Колко ли пъти сме виждали стадо с диви кози и сме чували как козия свири та да заблуди опасните зверове и хора. Минавали сме Папаз гьол, когато е заледено, с въже хванати през десет метра, ах какво силно усещане! Когато се къпем в малките рекички и езера се чувстваме като самодиви, пречистваме душите си и ставаме по-добри.
    От вр. Джано виждаме Папаз гьол и още кременските езера, Аргиробо езеро и Митрево "ум да ти заиде", не знаем на къде да тръгнем. Може по веригата Демир чал, Ченгел чал, Хлевент та на хижа Пирин. Тръгнем ли за Забът и Куклите не ни тежи знаем, че тази гледка е удивителна. Може на Кукленското езеро да пием кафе и ви уверйавам, че се чубстбаме по-добре отколкото където и да е. Не спираме на хижа Беговица, претичваме през Арнаутските гробища, Спано поле, на Синаница. Гледаме, гледаме, очи ни ще ослепеят от красивия циркукус.Рано сутринта през Гергииските езера, Дончови Караули, Бъндеришки чукар, та на Възела. А, а забравихме; Малка и Голяма Тодорка, та може ли да видим Вихрен - този исполин, тази снага, този великан, по-добре от друго място? Ами Тодорини очи, как блестят ослепително! Когато се качваме на Дженгала, не забравяме да се прегърнем и да запеем с буен глас - "Ой красив си Ирин- Пирин, най-красив си на света"! Боже ами Безбог, а от там на Голям и Малък Полежан, слизаме на езерата под вр. Газей, за коегго след 25 годино преходи разбрахме, че се казба "Дамата с шапката" - снимаме. Няма да отминем Стражите, след това отново Газейския циркус. Обърнем ли се назад мислим, че там чобешки крак не може да стъпи. Да но ние бяхме преди час и се чувстваме горди, като пирински орли!
Цвета Величкова