Андреас Спайх, Швейцария (Продължение от предишния брoй)
    Превод и адаптация:д-р Петър Янков, Българско дружество за защита на птиците (с любезното съдействие на инж.Венцислав Величков, инж. Светослав Тодоров, инж. Димитър Георгиев )
    Втора част: Ние трябва да вярваме на естеството на гората.
    И без да се задълбаваме повече в сукцесиите в миналото е ясно, че горите са демонстрирали впечатляващи стратегии на развитие и оцеляване. Понастоящем с особен приоритет следва да бъдат взети под внимание две заключения в това отношение:
- естествените гори постепенно достигат т.н. климаксен състав, който остава относително стабилен много продължително време;
- горската растителност е способна да достига стабилно климаксно състояние благодарение на своите собствени биологични способности и стратегии - без да е необходима намеса на човека.
Този втори извод води до важно заключение:
Можем да вярваме във възможностите на природата, тя винаги прави най-доброто!     Природата не познава такива неща като катастрофи и гората не бива да бъде защитавана от своята собствена сила, колкото и драматично, свирепо и диво да ни се струва понякога нейното могъщество. Щом като целта ни в националните паркове е да се опази и възстанови природното многообразие и красота на горите, ние трябва по принцип да правим в тези гори следното: нищо! Да предпазим горите в тях от каквото и да е неприродно влияние!
    Стефан Корпел стигна до поучително заключение от обстойното му изследване на горите в Карпатските резервати: Естествените, незасегнати от човека гори са най-стабилните горски екосистеми. Те са найустойчиви към всякакви неблагоприятни въздействия! Повечето от горите, даже в много от националните паркове в Европа, са силно повлияни от човешкото въздействие в течение на стотици години. Дърводобивът и пашата са оставили столетни следи в горите и е нужно много време, докато се възстанови естествения им състав и структура. Колкото по-неблагоприятни са условията, в които става това, толкова повече време е нужно за възстановяването.     След пълното й изсичане през ХVIII и ХIX век, гората в Националния парк Енгадин в Швейцария, разположена на 1300 - 2200 м н.в., ще се нуждае от повече от 1000 години, докато началната пионерна гораот Рinus montana се възстанови до климаксното си състояние. Днешните вече добре сформирали се пионерни гори от Рinus montana функционират като люлка за Рinus sembra, който един ден ще сформира крайния стадий на сукцесията. Едва когато съобществото на Рinus sembra а бъде отново представено от огромни столетни дървета, ще може да се говори за климаксно състояние на началната горска екосистема, за същинска дива гора. Вероятно най-възвищената цел за който и да е национален парк е именно предоставянето на простор за изява на неподправената същност, дух, мощ и красота на природата.
    Животът и смъртта - естествени съседи.
    Една естествена гора е съставена не само от живи дървета, други растения и животни. Във всяка първична, незасегната от човека гора могат да се види изобилие от мъртви дървесни стволове, тъй като там никой не извлича дървесината.
Този голям дял сухи дървета - стоящи или паднали на земята, е от ключова важност за цялото горско местообитание. Добре известно е, че обикновеният смърч Picea exceisa се възстановява най-добре върху остатъците от стари гниещи дървета. Пълното им премахване е бедствие за естественото възобновяване на смърчовите и другите типове планински гори. Мъртвите и гниещи дървета, особено тези с големи размери, са в допълнение важно местообитание за стотици видове микроорганизми, водорасли, гъби, безгръбначни и гръбначни животни. Обемът на мъртвата дървесина във вид на стоящи или паднали дървета в първичните гори може да достигне до 15 % от общата им дървесна биомаса и те да са в цветущо състояние. Мъртвата дървесина в планинските гори е важна не само като фактор за семенното им възстановяване или за обогатяване на почвата, но има и значителна роля за предотвратяване свличането на снега, т.е., важна противолавинна роля. Невъзможно е да на от разновъзрастна планинска гора с богата структура. Следва да се признае обаче, че за един лесовъд са нужни много вътрешна сила и достойнство, за да се реши да не извлече масата паднала дървесина след ветролом или да допусне риск от засилено развитие на насекоми. Но в природата винаги си е имало разрушителни явления, като благодарение на неумолимата природна конкуренция естествената гора е развила великолепна екологична мощ и устойчивост. За природата не съществуват такива неща като катастрофи, разрущения и каламитети. Тя познава единствено събития, които са гибелни за едни видове и благоприятни за други. Смята се, че честите нападения на корояда Ips typodrahus върху обикновения смърч Picea exceisa за в планинските гори са благоприятствали развитието чрез естествен отбор на по-устойчиви вариетети на смърча. Често се твърди, че мъртвите стволове на дървета в гората могат да бъдат опасност за здравето й. По-вероятно обаче е обратното. Мъртвите трупи благоприятстват разнообразието на насекоми, включително неприятелите на короядите. Самото изобилие на корояди неизбежно поражда рязко увеличаване на неприятелите им поради изобилната храна и другите биологични възможности, които те предлагат на насекоми,птици и други техни естествени врагове. Освен това, големите ветровали са последвани от увеличаване на короядите Ips typodrahus само докато пречупените дървета не изсъхнат. Така че извличането на напълно изсъхнали вече дървета след ветровал в действителност няма никакъв фитосанитарен ефект. Това е още едно основание повалените дървета да не бъдат извличани не само в строгите резервати, но и в националните паркове.
Какво се препоръчва при управлението на горите в националните паркове в случаите, когато има основателни причини за техническа намеса. Категорично преди да пристъпи към каквото и да е драстично вмешателство в природата, всеки работещ в национален парк лесовъд следва да се основе на едно зряло и и цялостно разбиране на действителната динамика на естествените гори.