|
Мнозина приемат и лятното изкачване на първенеца
на Пирин за своеобразно поклонничество, а ако
това е през зимата, то си е равно на подвиг. Северният
склон  на
върха е почти отвесна стена, висока към 400 м,
спускаща се към циркуса Казаните; южният склон
се спуска към долината на р. Влахинска и Влахинския
циркус, а югоизточният - към долината на р. Бъндерица.
Негостоприемен е Вихрен
през зимата. Средните температури са към -25 градуса,
а снежната покривка често достига до 3 метра.
Много места са ла-виноопасни, често се явяват
гъсти мъгли, развихрят се силни бури.
Премиерното изкачване на Вихрен е осъществено
на 9 януари 1925 г. от алпинистите Д. Стойков,
Б. Байнов и Н. Божинов, водени от Тодор Атанасов.
Това събитие, осъществено преди 76 години, събужда
интереси за нови изкачвания при зимни условия,
най-безопасни по югозападния ръб на връх Овинати
и седловината Кабата.
Вихрен има и други премиери.
Те са осъществени през зимни и летни сезони от
наши и чужди алпинисти. Една от тях е на 400-метровата
стена, по средата на която преминава кулоар. Първото
изкачване тук е осъществено от немските алпинисти
Берхолд Мозъл и Франц Ауер през юли 1934 г., преодолели
скалата за 8 часа. През следващата 1935 г. това
правят и българските ка-терачи Л. Телчаров и Б.
Стоичков, но за много по-кратко време. Те правят
опит и за зимно изкачване през същата година,
но не успяват. На 15 февруари 1949 г. Александър
Белковски и Владимир Лободин преодоляват стената.
Върхът на ветровете и
бурите Вихрен предизвиква интереса и смелостта
на катерачите и с други маршрути. Сред тях са
катераческите турове "Народна армия",
"Фунията", "Кулоара". Все
пак основните маршрути са от долината на р. Бъндерица
и от Влахински циркус.
|
