ЗЕМНОВОДНИ:

Южен гребенест тритон-Trituruskarelinii(Strauch, 1870)  Синоними- Moglecristatus; Trituruscristatuskarelinii

      Разпознаване:Дължина до 19см.Женските са по- едри от мъжките. През водната фаза гърбът е кафеникав, с тъмнозелени(до почти черни) петна. Коремът е жълт, до тъмнооранжев, с черни петна. Гушата -  жълто оранжева, с черни петна. Мъжките имат висок, силно назъбен гребен, обикновено ясно отделен от опашния плавник. Опашката отстрани е със синкавобелезникава ивица (при женските съвсем бледа). Клоаката при мъжките е бледа, при женските - оранжева. Пръстите имат силно изразени плавателни ципи. През сухоземната фаза гърбът е почти черен(петната едва личат), понякога с тъмна жълта линия.
      Разпространение: Източните и централни части на Балканския п-в, Кримски п-в, южни части на Русия, Кавказ, Северна Мала Азия, на изток до южното крайбрежие на Каспийско море.
     Разпространение у нас:Среща се почти в цялата страна до около 1500 мн.в. Отсъства около р. Дунав и долните течения на дунавските притоци. Възможно е да се среща в най- западната част на Стара планина, където е установен близкородствения вид T. cristatus.
      Местообитание: Застояли, обрасли с водна растителност водоеми и техните околности.
      Биология:  Във водата тритонът се храни с ларвите на комари и други насекоми, дребни ракообразни, тубигекс и др. На сушата яде дъждовни червеи, голи охлюви, бавноподвижни членестоноги и техните ларви. Копулацията е през март- май. Оплодените яйца се залепват по подводните растения. Инкубацията е около 2 седмици.  Метаморфозата настъпва след около 3 месеца. Възрастните излизат на сушата около месец след размножаването. Зимува във водата, по- рядко на сушата( предимно младите).
      Защита:Южният гребенест тритон е защитен от Приложение II на Бернската конвенция и от Приложения II и III на Закона за биологичното разнообразие.

      Жълтокоремна бумка- Bombinavariegate
      Синоними: Bombinatorpachypus. A: Yellowberry Toad.

      Разпознаване:Достига дължина до 5.5см. Кожата на гръбната страна е с множество отделни, често заострени брадавички. Главата е сравнително малка, със заоблена муцуна. Зеницата - сърцевидна.       Мъжките имат брачни мазоли по вътрешните пръсти на предните крайници и в предлакътната област. Гръбната страна е кафеникава (от зеленикаво- кафява или маслено- зелена до почти черна), често с четири  тъмножълти петна (слабоконтрастни) в рамената  и средно- гръбната област.Крайниците обикновено са с тъмни ивици, а върховете на пръстите - светли. Коремната страна (включително долната страна на крайниците) е жълта или жълто – оранжева, с тъмни петна(черни или сиво- черни), понякога и с малко на брой бели точици.
      Разпространение: Централна и Югоизточна Европа - от френското атлантическо крайбрежие, през о-в Сицилия и някои гръцки острови до Черно море.
      Разпространение у нас: Широкоразпространен вид, който се среща от най-ниските части на страната до около 2000м н.в. (в Пирин и Стара планина). Не е установен в Тракийската низина и по Черноморието(с изключение на Дуранкулашкото езеро). Единично срещан вид в Дунавската равнина - езерото Сребърна.
      Местообитание:Потоци, реки, канали, езера, язовири, блата, временни изкопи, наводнени коловози по черни пътища и др. Среща се също и в силно обрасли и замърсени водоеми. Не избягва и бързи потоци.
      Биология: Активен е денем и по сумрак, но през брачния период - и през голяма част от нощта. Храни се с насекоми, червеи, охлюви и други безгръбначни. Размножителният период е от края на март до май-юни. Женската снася от 60 до 200 яйца. Те се прикрепват към водните растения или към субстрата поединично или на малки групи  (до 20- 30 броя). Подвижността на метаморфозиралите жабки е голяма и способства за бързо разселване на вида. Зимува на сушата.
      Защита:Жълтокоремната бумка е защитена от Приложение II на Бернската конвенция и от Приложение II на Закона за биологичното разнообразие.

 ВЛЕЧУГИ:

      Живороден гущер-Zootica vivipara
      Синоними: Lacerta vivipara A:Viviparous Lizard

       Разпознаване: Дължина на тялото е 150- 160 мм (с опашката), при мъжките до 55 мм, при женските до 68 мм (без опашката). Гръбната страна е светла до тъмнокафява. Централната гръбна линия е тясна и по-често непрекъсната, от двете страни може да има бледожълти петънца; страничните ивици са с или без дребни или по-едри черни петънца. Коремната страна при мъжките е оранжева, с множество черни петънца; при женските бледо- жълта, бежова или бледооранжева, без или с много слабо изразено напетняване. Гушата е бяла и при двата пола. Новородените са тъмно оцветени, с неясни елементи на оцветяването.
      Разпространение: Средна и Северна Европа, на юг до северните части на Пиренейския и Апенинския п-ви и централните части на Балканския п-в. Среща се и в умерените ширинина цяла Азия. Западната граница на ареала достига до Ирландия, източната- островите Сахалин и Хокайдо.
Разпространение у нас: Западна и Централна Стара планина, Витоша, Рила, Пирин, Западни Родопи и Осоговска планина. Среща се от 1200 м (в Северна Рила и при яз.Доспат) до 2900 м н.в. (под връх Мусала).Живородният гущер е смятан за глациален реликт.
      Местообитание:Предпочита влажнивисокопланински ливади, торфища в буковия и иглолистния пояс, както и в субалпийската зона, но винаги в близост до водоизточник.
      Биология: Приземен вид, който при опасност се крие сред растителността или търси спасение във водата. В редки случай се изкачва до около един метър височина върху ниски дървета и храсти. През летните горещини някои популации, срещащи се в по-сухи райони, мигрират към по-влажни местообитания в близост до водоеми или навлизат в горски масиви. Храни се с дребни безгръбначни - бръмбари, мравки, паяци. Характерно за вида е,че малките прекарват над 3 месеца в яйчните мембрани в тялото на женската, от които обикновено излизат, когато тя ражда, от там и името – „живороден гущер“. Те могат да останат в яйчната мембрана няколко дни, преди да излязат на бял свят, използвайки главите си, за да пробият мембраната. През юни–септември женската ражда от 3 до 12 гущерчета, а след този период те не получават родителски грижи. Малките се хранят активно от раждането си и бързо се разпръскват. Мъжките и женските стават полово зрели съответно на около 2 и 3 години.
      Защита:Живородните гущери са широко разпространени и по принцип не са смятани за застрашен вид.