ЕЗЕРАТА В ПИРИН
“…Обичам аз очите ти, Пирин, твоите бисерни и модри езера….”
Никола Й. Вапцаров
Очите на Пирин! Колко омая, възторг и поезия изтръгват те от сърцата, колко нежни думи и сравнения…
Преди много хиляди години ледената стихия издълбала дълбоки рани в каменната гръд на Пирин, а после ги напълнила с кристално бистри “сълзи” и те блеснали като огърлица от перли, за да увеличат още повече ненадминатата и красота.
Очите на Пирин! Най- силното, с което планината ни привлича и вълнува!
Първи ориентировъчни сведения за пиринските езера дава френският геолог А. Викенел, посетил Пирин през 1867 год. През 1914 г. проф. П. Бакалов и д-р Ив. Буреш извършват първото измерване на Попово езеро. По време на Първата световна война проф. Ж. Радев, съпровождан от немския географ К. Остерайх, прави геоморфоложки проучвания в Пирин и в издадената през 1920 год. книга - “Природна скулптура по високите български планини”, описва голяма част от пиринските езера. През годините още много учени проучват комплексно живота в езерата, правят карти.
Всички пирински езера имат ледников произход. Затова те се намират изцяло в Северен Пирин. Разположени са главно по дъната на гигантските легла – циркуси, а по-малка част – в коритните /трогови/ долини. Затова първите се наричат циркусни, а вторите – трогови.
Причина за образуването на езерата е заледяването на Пирин преди близо 100 000 години. В резултат на силното издигане на планината под действието на вътрешните земни сили и настъпилите климатични
промени, най-високите пирински върхове попаднали над снежната линия – границата, над която снеговалежите били много повече от снеготопенето и изпаренията. Непрекъснатото натрупване на снежни маси, тяхното уплътняване и прекристализация довели до образуването на фирн, който изпълвал всички тектонски пукнатини, вдлъбнатини и изворите на реките. В резултат на силното налягане фирнът се превръщал в лед и извършвал огромна разрушителна дейност като удълбавал различни по големина кресловидни форми – циркуси. Така, заедно с мразовитото изветряне постепенно заоблените била се превръщали в заострени гребени и зъбери. Граничните върхове между няколко циркуса придобивали характерната пирамидална форма – т. нар. в науката карлинги. Такива са почти всички по-високи върхове в Северен Пирин – Вихрен, Муратов, Момин и Кралев двор, Каменица и много други.
Под влияние на собственото си тегло и налягане ледът бавно изтичал от циркусите и изпълвал долината, образувайки гигантски ледени реки. Към края на вюрма, в резултат на настъпилото затопляне, ледниците по Пирин започнали да “отстъпват” и преди около 20 – 25 хил. години, те напълно изчезнали. Някогашните фирнови басейни били заменени от кристално бистрите циркусни езера. Планината “прогледнала”!
За образуването на езерата и задържането на водата голямо значение имала и геоложката основа – скалите, върху които са разположени. Не случайно почти всички езера се намират върху гранитен терен. В мраморния дял на Пирин, от връх Вихрен към местността Предела, има само 2 езера – Даутово и Суходолско, въпреки че тук са се образували едни от най-внушителните циркуси. Няма турист, който да не е замрял впечатлен от шеметните пропасти на Казаните, Кутелския циркус, Бански Суходол, Баюви дупки и Каменитица, Раложки суходол…Карстовите процеси тук са улеснили разрушителната дейност на фирна и леда, но са лишили този прекрасен дял на Пирин от езера.
През лятот във високата алпийска част на Пирин се наброяват около 160 – 170 езера, разположени над 2 000 м н. в. Най-ниско разположеното пиринско езеро – Сухото езеро или Сухия гьол /от групата на Брезнишките езера/ е на 1963 м н. в., а най-високото – Горно Полежанско, е на 2710 м. Около 45 езера с площ по-малко от 1 дка са временни, през горещите летни дни пресъхват. Освен тях, по циркусните дъна личат следи от някогашни езера - някои са временни или постоянни мочурища, а други – равни и тучни ливади. Впечатление правят и изгърбените шлифовани скали край някои от езерата. Отдалеч те приличат на полегнали за почивка овце, затова се наричат “овчи гърбици”, в науката са известни като мутонирани скали.
По-голям брой от езерата, около 100, са се вгнездили по североизточните склонове на Пирин. Техните води се оттичат към притоците на река Места. Останалите около 60 езера по югозападните склонове отнасят прохладата си към река Струма.
Най-северното и западно езеро в Пирин е Даутовото. Най-южно е второто по големина езеро от Корнишката езерна група, а най-източно – Сухия гьол от Брезнишките езера.
Общата водна площ на езерата е около 18 000 дка. Само 8 езера имат площ над 50 дка. Със своите 123.6 дка водна площ Попово езеро се нарежда на първо място, най-голямото в Пирин. Следват Долно Кременско, Голямо Валявишко, Горно Кременско, Рибното, Тевно Василашко, Влахинско и Тевно езеро.
Кристалната чистота на езерните води обуславя тяхната голяма прогледност – до 8 -12, дори 15 м. Геоложкият строеж и климатичните условия определят слабата минерализация на водата, с най-голямо съдържание са хидрокарбонатните и с калиеви соли, поради преминаването на водата през гранитни скали, богати на натрий и калий. В много от езерата се наблюдава кислороден излишък.
Въпреки суровите климатични условия и пиринските езера имат своите стопани. Едни от най-характерните представители са водното лютиче и езерният шилолист, оцелял тук от ледниковите времена – на Балканския полуостров се среща единствено в пиринските езера! С голямо видово разнообразие се отличават низшите растения и особено различните видове от синьозелените, златисти, кремъчни, еугленови, зелени и др. водорасли.

Фауната в езерата е богата, дори в най-високите и студени има живот! Те се обитават от низши безгръбначни – първаци, хидри, червеи, ракообразни, охлювчета, мидички, насекоми и техните ларви. Над езерната повърхност подскачат агабусите – малки черни бръмбарчета. Гръбначните като видове са значително по-малко. Широко разпространени са различни видове жаби. Рядко срещащо се животно е алпийският тритон, считан също за глациален реликт. А нашенската – балканската пъстърва, е славата на пиринските езера.
Пиринските езера имат свой почти незабележим, но своеобразен живот. Бавно, но постоянно и постепенно те се променят. Изветрянето, срутища, каменопади, лавини и световното променяне на климата водят до промяна в техните брегове, дълбочина и обем. По снагата на Пирин личат следи от много “загинали” езера, наблюдава се процес на изчезване на някои и сега. Може ли човекът да се противопостави? Почти не! Но човешкото поведение може да забави или ускори тези процеси.
И нека помним – това което ненадминатият архитект – Природата, е сътворил, веднаж загубено, не може да се възстанови!
Изготвил: Лиляна Декова
/В текста са използвани откъси от книгата на Тодор Ненов “Очите на Пирин”/
