Националният парк "Пирин" е най-голямото богатство и най-перспективният туристически ресурс на Югозападна България. През 1994 г. в признание на този факт Министерството на околната среда и Британският Ноу Хау фонд стартираха тригодишния Проект за екологичен и устойчив туризъм в Пирин и Рила (ПРЕСТ), в рамките на които беше извършена инвентаризация на туристическия ресурс на Пиринския край; бяха проведени серия от обучения за служителите на Парка, горски и музейни работници, местни власти и др.; бяха организирани серия мероприятия във връзка с образованието за околна среда: беше стартирана инициативата "Направено в Пирин" за маркетинг на традиционните занаяти и т.н.
     В началото на 1997 г. общините на Югозападна България и НП "Пирин" се обединиха, за да създадат Пирински туристически форум -единствената в България регионална организация за устойчив туризъм. С подкрепата на Британския Ноу Хау фонд, ПТФ пое функциите по информационното снабдяване, рекламата, обученията и проучванията в сферата на туризма в Пиринския край. От 2001 г. започна и реализацията на Програмата "28 уикенда на село" за развитието на устойчив туризъм в селските райони на областта. Устойчивият туризъм съчетава икономическото и социално развитие на местните общности с опазването на природното и културно-историческото наследство на съответните райони. Пиринският край е благословен с уникални възможности за развитието на такъв туризъм - съчетанието на неповторимо природно богатство, живи традиции и гостоприемни хора. Проблемите, които трябва да бъдат преодолени, са общи за цяла България: липса на държавна политика за подпомагане на природосъобразните икономически дейности; недостатъчна национална реклама на България; неразвит вътрешен туристически пазар; неблагоприятни икономически и демографски характеристики на селските райони и т.н.

     Сериозно отношение заслужава всеизвестния факт, че човекът оценява онова, което притежава, едва след като го загуби. Хората, живеещи в близост до Националния парк. възприемат планината като даденост - тя винаги е била там и винаги е хранила човека - и не винаги осъзнават нуждата да я пазят. Мисълта, че някой може да им плати не за да секат гората, а за да го разходят из нея, трудно и бавно пуска корени у тях. Устойчивият туризъм ще спомогне от една страна, за разумното потребяване на природните ресурси, а от друга - за формиране на отношение у местните хора към тяхното собствено наследство.
     факт е, че в България нещата се случват по-бавно, отколкото ни се иска. факт е, че засега устойчивият туризъм е по-скоро тема за разговор, отколкото реален бизнес. Факт е, обаче, и природното богатство, което Националният парк "Пирин" пази за нас, и което никой не може да ни отнеме освен самите ние.

   "Пирин през есента" е проект, спечелен от Сдружение "Екооко" на конкурс, проведен от Българо-швейцарска програма за опазване на биоразнообразието /БШПОБ/
     Сдружение "Екооко" е неправителствена организация и има основна цел да възпитава и образова под рас т бащите за екологично общуване с природата, да изгражда и популяризира система от методически разработки. включващи опита на членовете на сдружението за работа с ученици от I до VIII клас и с родителската общност Районът, обхванат от организацията, е градовете Банско. Гоце Делчев, Симитли. Якоруда и с. Баня.
     Сдружението е създадено през 1995 г. и досега е работило в партньорство с други неправителствени организации от страната, Великобритания. Холандия и Македония по проблемите на обучението на учещи се и възрастни по околна среда. Горското училище е нова форма за отдих и общуване на децата като алтернатива на летните детски лагери в дните на горското училище подрастващите, общувайки с природата, я опознават, откриват нейното очарование и ценност, ролята и за нас, хората Учат се да опазват богатството на растения, насекоми и животни. Открояват факторите, които водят до нарушаване на естествената и неподправена красота на родната природа. Независимо от възрастта на участниците под умелото ръководство на вещи педагози, членове на Сдружение "Екооко", учениците се възпитават на взаимопомощ, работа в група, работа в екип каляват волята си и след завръщането по родните места споделят желанието си за следваща среща с величествената красота на Пирина. "Пирин през есента" откри възможностите за участие на специалисти от Национален парк "Пирин" за непосредствена работа с деца от населени места, граничещи с парка. Неподправеният интерес. любознателността на децата водят до ентусиазъм и у възрастните - родители и педагози. Които подкрепят бъдещи инициативи за осмисляне на свободното време на младото поколение сред планината. Те са убедени какво дарява общуването с природата на подрастващите и затова се доверяват на опита и отговорността на членовете на Сдружение "Екооко" за формиране на природосъобразен начин на мислене и поведение.  
  "Пирин през есента" - един спечелен и осъществен проект, финансиран от БШПОБ.
     А защо трябва ние. ентусиастите учители природозащитниии, да разчитаме единствено на фондации от ЕС? Не е ли време да се оцени колко полезен е за подрастващите отдихът сред природата, организиран и провеждан в съответствие с новите потребности на времето и за опазване на здравето им - физическо и духовно'? Не е ли време за нова държавна политика за работа с младото поколение на българските институции: МОН, МОСВ, местната власт в съгласие с родителската общност Така ще има повече предизвикателства. Които да възпитават у младите любов към природата, желание да я опазват. воля да я обогатяват

    Към Гоцеделчевската част от НП "Пирин" спадат двата най-южни циркуси - Брезнишки и Корнишки, както и част от Каменишки. Все още рядко посещавана от туристи, тази алпийска част от планината притежава неповторима красота и голямо биологическо разнообразие, което заслужава да се види, опазва и съхрани за бъдещите поколения. Това са земи южно от най-голямото в Пирин Попово езеро и по-точно на юг от забележителния четири раменен връх Джано. извисяващ се в южната част на Поповоезерния циркус. Ако тръгнем от този връх-красавец на юг по главното било на планината към най-южната точка на парка - района на Тодорова поляна, ще изживеем незабравими мигове на съприкосновение с величествената алпийска природа.
          Започвайки от вр. Джано. на неголямо разстояние главното пирин-ско било рязко се снижава. Тесният и скалист ръб, малко труден за преминаване, е дал основание на туристите да го наричат "малко Конче Пирин". След това билото бързо се издига, за да достигне на юг вр. Ченгелчал /2709 м/.

          От върха главното било стръмно се спуска в североизточна посока и отново се повишава до мястото, където се отделя на изток страничния Корнишки рид. След ново леко спускане започва стръмно изкачване по едри гранитни скали към величествен безименен връх /2639 м/ от главното било на Пирин. Той е по-внушителен от предишните два върха, опасан отвсякъде чак до горе с едри гранитни блокове в източното му подножие се разстила обширният Корнишки циркус - най-южен в планината. След това билото се спуска стръмно в 1ожна посока до превала, през който минава пътеката от Долното БрезнииАо езеро /Сухи гьол/ през Корнишките езера за х. Пирин. Тук чудесни алпийски поляни заменят гранитните блокажи от главното било Тревните пространства продължават и при лекото изкачване към следващия връх-гигант Хлевен /2545 м./.Той представлява продълговата билна гърбица с посока северозапад-югоизток. Хубавите полянки горе са осеяни нарядко със скални чучки. Гледан от североизточното и източното му подножие вр. Хлевен прилича на същинска риба. Това е дало основание на местното население да го наричат още Рибния връх. След вр. Хлевен главното било завива още повече на югоизток и започва постепенно да се понижава Тук се открояват: Черния връх /Черно връх - 2349 м/ - той наистина е "черен" обрасъл целия с клек и Бойков връх /2045 м/ - един от най-популярните в тази част на Пирин. Името на втория е свързано с важно историческо събитие за хората от този край в годините на насилственото помохамеданчване на населението от селата Корница. Брезница и Лъжница /XVI-XVII в./ тук е водил сражение с османците и пада убит смелия непокорен хайдутин Бойко Още оттогава в негова чест населението го именува Бойкоб връх край него и близко разположената Тодорова поляна е южната граница на НП "Пирин" Чудно красиви са езерата, скътани в Каменишки /6/, Брезнишки /З/ и Корнишки /2/ циркуси. Най-голямото в каменишкия циркус е с площ 24.4 дка, дълбина 250 м, ширина 125 м и надморска височина 2133 м. Обградено е от всички страни с труднопроходим клек. Слабо е посещавано, тъй като се намира встрани от туристическите пътеки Някои го наричат Страшното езеро Каменишките езера дават началото на р. Каменица - десен приток на р Места. Най-привлекателни и най-красиви са Брезнишките езера, разположени терасовидно в идеално оформения величествен Брезнишки циркус. Растителността е най-голямото богатство в тази част на Пирин. Огромни площи между 850 и 1600-1700 м н. в са заети от хубави букови гори Следва поясът на иглолистните гори от 1600 до 2000-2100 м н.в., представен от бяла мура и по-малко бял бор и смърч. В гористите пространства съществува богат и разнообразен подлес от ягоди, боровинки, малини, гъби и най-различни лековити билки клекът заема обширни земи над горския пояс Най-високоса разположени алпийските пасища, осеяни през лятото с пъстроцветна, чудно красива високопланинска растителност. Тук, както и по полянките в зоната на клека, примамват погледа огненото омайниче, сините минзухари, разноцветни тинтяви и незабравки. синьовиолетовите камбанки и нежната сонданелка, различни видове каменоломки и много други. На места те образуват същински пъстроцветен килим.

       Най-удобен изходен пункт за споменатата по-горе югоизточна част на НП "Пирин" е с. Брезница, до което няколко пъти на ден пътуват автобуси от гр. Гоце Делчев. Със своето благоприятно географско положение, здравословен климат и хубави околности, селото може да израсти е като чудесно курортно селище.

      Брезнишките жени се славят с голямото си майсторство в тъкачеството - ръчно изработване на възглавници, чорапи и престилки с най-разнообразна гама от багри, на черги. килими, халища, ресначи, торби и китеници. Отлични възможности за съчетание на селския туризъм с високопланинския. С превозно средство от Брезница се идва на високопланинската местност "Чала", разположена почти на границата между парка и по-ниската част на планината.Отук могат да се предприемат незабравими маршрути из Брезнишки. Корнишки и Каменишки циркуси. Връх Ченгелчал се открива от Горното Брезнишко езеро. Към бреговете му в идеален полукръг се спускат много стръмни. ситно каменисти сипеи, които се отразяват разноцветно в огледалната водна повърхност и заедно с нея оформят един величествен амфитеатър. Идеалната фуниевидна форма на циркуса на Горното Брезнишко езеро се наблюдава много добре от Гоцеделчевската котловина и западнородопския дял Дъбраш. Това езеро е едно от най-високо разположените в Пирин - на 2579 м н в. Има сърцевидна форма с дължина около 180 м и площ 13,5 дка. Според проф. Георги К. Георгиев то е разположено в най-добре оформения В Пирин вторичен циркус
          Отдясно на езерото откъм Брезнишкия рид по стръмна пътечка се достига рядко обгледния вр Ченгелчал. От върха се открива неповторима панорама към безброй приоблачни върхове на Северен Пирин, сред които се открояват Вихрен, Купела и Сипаница, към близката дълбока долина на р. Демиркапийска и към десетина бистри планински езера, скътани в пазвите на съседните циркус 1 м. "Чала" - Корнишкия превал - коло 3 часа.