И..."Горите осъществяват редица екологични функции - дърветата регулират водообмена между почвата и атмосферата; корените им задържат почвата и предпазват от ерозия: клоните, листата и почвата в горите осигуряват жизнена среда за най-голямото биологично разнообразие на всяка&ви екосистеми на планетата Обезлесяването означава смърт и промяна на начина на живот -само през !998 з. изсичането на горите допринесе 8 Индия за образуване на свлачище, причинило смъртта на 238 човека, а в Китай предизвика тежки наводнения, които убиха 3000 души и нанесоха щети за 20 млрд. долара Обезлесяването нарушава естествените екосистеми, така като атаката в Ню Йорк наруши градската система на телефонните линии, транзитните пътища и търговията - но в много по-голям размер, тъй като в десетки страни всеки ден се изсичат гори."...

    Едни от най-важните и застрашени местообитания в света са горите. Площта им през 90-те години продължава да намалява, маар, че съществуват различни мнения за темпа на спада. "Оценката на горския фонд през 2000 г. направена от Организацията на ООН по прехраната и земеделието (ФАО). отчита, че през 90-те години горите са намалели с 2,2 на сто Запазва се тенденцията към намаляване на площта на горите. която застрашава не само горските екосистеми, но и над 1,7 млрд. от населението в 40 държави с критично ниско равнище на горско покритие, разчитащо на горите за огрев. дървен материал и други стоки и услуги. ФАО включва в данните на горските площи и изкуствено залесените територии, за които експертите отчитат, че при тях липсва биологичното разнообразие на естествените зори и те нямат същата екологична функция
    Загрижени за бъдещето на Земята и Цивилизацията, инициативите на ООН са насочени към специални мерки за съхраняване на горски територии и обекти на национални култури с оценка за значимост от световна величина. Такава оценка получава Националният парк Пирин през 1983 г, по време на Седмата редовна сесия на комитета за световно наследство, проведена във Флоренция (Италия), когато е включен в Списъка на световното културно и природно наследство от ЮНЕСКО към Организацията на обединените нации.
    В исторически план горите на Пирин са притежавали изключителна биологична жизненост. Те са устоявали през вековете на пожари и сеч, опазвали са почвата от разрушаване, осигурявали вода {М. Маринов. 1989}.

    Мурово-смърчовите зори на Пирин стават обект на целенасочено стопанисване и управление след 1913 г., когато се създават държавни горски структури със седалища в Мехомия /Разлог/. Неврокоп /Гоце Делчев/ и Петрич (П. Панов, 2000).Като положителен момент за този период може да се посочи въведеният през 1925 г. по примера на САЩ и Испания Празник на залесяването (Г. Георгиев. 1993). Едва през 1927-1928 и 1928-1929 г. са проведени интензивни залесявания, свързани с отпуснати следвоенни заеми за активизиране на горското стопанство. въпреки природозащитния ефект на тези залесявания те имат повече значение за възстановяване след стопанска експлоатация на горите. През периода 1942-1952 г.. като мярка за борба с пороите и ерозия-
    та, са залесени земеделски земи в ниските части на Пирин от към Банско, които постепенно са придобили облик на естествени гори.Идеята у нас за обявяване на еталонни, незасегнати от човешка дейност гори възниква в началото на миналия век. Като алтернатива и по повод на узаконения през 1902 г.от ХII-то обикновено народно събрание търг за даване на концесионна експлоатация горските насаждения около Рилския манастир - най-светите за всеки българин места(Г. Георгиев. 1993).
    През 1962 г. се обявяват народните паркове "Вихрен" и "Ропотамо", с което се слага началото на природозащитната история на сегашния Национален парк "Пирин".
    До 1988 г. устройството на горите в НП "Пирин", тяхното стопанисване е осъществявано в рамките на лесоустройствените проекти за горските стопанства, които са били стопанисващият орган за територията на парка. Ревизионните периоди не са съвпадали по време. което не е позволявало точна цялостна оценка на лесовъдските количествени и качествени показатели и данни. След разработването през 1978 г. на първият Паркоустройствен проект на Народен парк "Пирин" (р-л Н. Чучеба, Агролеспроект) се слага началото на отделна административна единица, каквато е създадена през декември 1979 г. - Дирекция на НП" Пирин", сее седалище в гр. Банско, да изпълнява и координира един цялостен проект на защитена територия. Изпълнители на предвидените мерки 6 горските площи са горските стопанства. включени в територията на Парка. Парковата дирекция осъществява дейности свързани с устройство на територията -архитектурни елементи, съоръжения. охрана на територията и др. Оценката на периода на действие и изпълнение на Проекта е, че трудно се координират действията с горските стопанства и превишаване на предвидените ландшафтно-формировъчни сечи от проекта
    През 1993 г се утвърждава нов Паркоустройствен проект - фаза технически (р-л Л Йоцева, Агролеспроект), разработен на базата на ландшафтна таксация през 1989 г. върху цялата паркова територия. Паркоустройственият проект е съобразен с изискванията за категорията "наиионален парк" в съответствие с тогава действащия национален Закон за защита на природата и определящата роля на международния статут на парка. Поставените с проекта цели отговарят на целите, които осъществяват националните паркове, а това са с приоритет консервационните, научните, просветно-образователни и рекреационно-туристически функции. Последните оценки за съвременното състояние на зорите на територията на НП "Пирин", както и оценките за изпълнението на Паркоустройствения проект от 1993 г, са осъществени за нуждите на разработващият се План за управление на НП "Пирин" в периода 2001-2002 г. въз основа на контролни проверки на терена, анализ на наличната информация за горите и целите на плана са направени следните основни изводи и констатации:
   - Запазен е изцяло естественият и местен произход на зорите на територията на Парка;

    - Значително е нараснал запасът на горите през последните 10 години, тъп като е отсечен само 15% от техния прираст.
    o Изведените сечи в горските насаждения - ландшафто-формировъчни. ландшафтно-възобновителни и санитарни, са около 4 пъти по-малко по дървесен запас в сравнение с предвидените по Паркоустройствения проект от 1993 г.;
   - Балканският ендемит черна мура участва ограничено в състава на горите, което предполага специални мерки за защита на нейните хабитати;
    - високопланинските склонове на Пирин в района на парка са били белязани от много ветровални петна в резултат на смерч. Общата площ засегната от това явление в последното десетилетие надминава 70 ха.
   - Започнал е процес на формиране на разновъзрастни по структура насаждения в резултат от ограниченото и внимателно ползване 6 горите;
    - Обшото санитарно състояние на горите се оценява като добро. През периода 1993-2000 г. е добита общо 93014 куб. м стояща маса Това количество превишава с 5679 куб. м - 6,5% предвидената за отсичане по Паркоустропствен проект 87335 куб. м дървесна маса. От добитата дървесина общо 73200 куб. м е събрана суха и паднала маса. което представлява 78,7% от добива в Парка. Това е главно повалена дървесина от смерч на 26 и 27.02.1997 г. и малки количества от снеголоми, снеговали и ветроломи. Паркоустройсвеният проект не е изпълнен по отношение на ползването по видове сечи Ползването от ландшафтно-формировъчни сечи е едва 27,8% от предвиденото, от ландшафтно-възобновителни само 11.3% от предвиденото, а от санитарни -12,2% Отгледните сечи са извършвани с малка интензивност и са имали основно санитарен характер. в сравнение с предходния период през 1993-2000 г. е добита с 26% по-малко дървесина - стояща маса По данни на парковата администрация са необходими 250 куб. м дървесина годишно за направа на заслони, мостове, паркови елементи, табели и др.. в т ч. и дърва за огрев Необходимата строителна дървесина е 100 куб. м, а дървата за огрев - 150 куб м. Планът за управление на НП "Пирин" в частта си за горите, определя поддържащи и възстановителни дейности в горските насаждения и ограничените по площ култури. Поддържащите дейности са насочени за осигуряване на добро санитарно състояние на насажденията и културите, поради което те се изразяват в прилагането предимно на санитарни мерки. възстановителните дейности в горите на парка ще се приложат с цел подпомагане на възобновяването им. в последните няколко десетилетия се наблюдава благоприятна тенденция в естественото възобновявяне и развитието на горите на НП "Пирин". На много места е започнал процес на формиране на раз н о възраст н и по структура насаждения в резултат на добрата възобновителна способност на горите, ограниченото и внимателно ползване. Тази тенденция. както и създаване на най- добри условия в бъдеще за изграждане на гори със сложна хоризонтална ц вертикална структура е водеща при определяне на насоките за възстановителни дейности в горите на Националния парк За горите и земите на територията на Националния парк са определени поддържащи и възстановителни дейности Бъдещите поддържащи и възстановителни дейности са в зависимост от състоянието на насажденията и културите, съответстват на фукционалното зониране на територията и определените режими 6 зоните За постигане на режимите в зоните се въвеждат норми за провеждане на ландшафто-формировъчни, ландшафтно-възобновителни и санитарни сечи и тяхната и н тези внос т. екологосъобразен извоз на дървесината. Минималните количества суха и паднала маса. която да остава в насажденията, мерки за опазване и подпомагане на естественото възобновяване, изкуствено залесяване и други норми и препоръки След 1989 г. когато е била извършена инвентаризацията на горите в парка са настъпили съществени промени в таксационните им показатели. Най-важните причини са нарастването на насажденията и културите, изведените сечи, извършените залесявания, неблагоприятните атмосферни условия /предимно ветрове/ и самозалесяването на части от голите площи
    Очевидно е, че съвременните таксационни данни за горите и земите се отличават от данните за тях.В Паркоустропствения проект от 1993 г. и предвидените по този проект мероприятия понастоящем не са актуални във връзка с определените режими, норми и препоръки за дейности в разработващия се План за управление, мероприятията от 1993 г. също не са приложими За изпълнение на целите на Плана за управление е необходима нова ландшафтна таксация. Въз основа на новата ландшафтна таксация устройственият проект ще предвиди да се реализират дейности за повишаване на екологичната устойчивост на горите, направляване и подпомагане на възобновяването им, повишаване на почво-защитните и водоохранните им качества, подобряване на рекреационните условия в горска среда, възстановяване на нарушения от природни явления и човешка дейност и създаване на условия за намаляване на риска от възникване и разпространяване на пожари. Трябва да се отбележи екологичната заплаха за горските екосистеми, за ландшафта и природния комплекс от реализацията на техническите проекти на Териториално-устройствен план на туристическа и ски-зона с център гр Банско (ноември. 2000) Поставя се под сериозно съмнение устойчивостта на горесите насаждения за следващи периоди. Възникват нови задачи и предизвикателства пред Плана за управление на Национален парк "Пирин" - да определи необходимите и възможни възстановителни мерки за нарушенията и последиците от строителството в екологичен, социален и икономически аспект

   Инж. Илия Петров - експерт по горите към ПУ на НП "Пирин