Във връзка с изготвяне на плана за управление на НП "Пирин" пез периода 2001-2002 г. екип от специалисти - зоолози от Българска Академия на Науките (Институт по зоология, Национален Природонаучен музей) и неправителствени организации (СДП Балкани) обобщи цялата налична информация за животинския свят на планината. критичният анализ на наличните сведения позволи да се набележат основните празнини в познанията. На тази основа бяха планирани и осъществени полеви изследвания в резултат, на което бяха събрани нови и много ценни данни. Освен това беше актуализирана голяма част от съществуващата фаунистична информация. В резултат от тази дейност беше получена цялостна картина на историята, развитието и съвременното състояние на фауната в пределите на НП "Пирин". Всички тези сведения бяха от съществено значение за изготвяне на плана на управление. Много от групите безгръбначни и гръбначни животни са изключително чувствителни към негативните антропогенни влияния. В много случаи опазването на застрашените популации животни изисква запазването на техните природни местообитания в ненарушен вид, а не защита на отделните представители (Бернска конвенция). Установяването на консервационната значимост на различните хабитати за успешното опазване на фауната се извършва на основата на критериите (отбелязани в Бернската конвенция): видово и популационно богатство и наличието на редки (стенотопни), ендемични реликтни и застрашени видове (включени в световни или европейски

Червени книги).
         Редките видове обитават най-често единични находища и малочислени популации. в повечето случаи те са привързани към ограничен тип биотопи и изискват спеицифични абиотични и биотични условия за живот. Всяка негативна промяна в климата, замърсяване на околната среда и разрушаване на естествените местообитания могат да бъдат фатални и да доведат до изчезване на видове в локален или ареален план.
         Ендемитите са видове ограничени в отделна територия поради исторични, екологични и физиологични причини. Към тази категория разглеждаме таксони (видове, подвидове) установени само в една планина или район в България, (локални) на територията на повече райони в България (Български ендемити), Балкански полуостров (Балкански ендемити) и Балкански полуостров и съседни територии (субендемити). Ендемитите са важен елемент с висока консервационна стойност при оценката на дадена защитена територия и показват уникалността на фауната.
         Реликтите в Пирин планина са резултат от сложни палеозеографски и палеоклиматични промени, лротекли от средата на терциера до днешни дни. Произходът им е различен - преглациални (терциерни) и глацииални (кватернерни), поради което реликтите са хетерогенна група, придават специфичност и уникалност на фауната и имат висока консервационна стойност.
         Безгръбначни животни
         Безгръбначните животни са важна част от фаунистичното разнообразие в Пирин. Те обхващат хиляди видове, голяма част от които са ендемити, реликти. редки и в много случаи реално застрашени от изчезване. Това ги прави важни и представителни в таксомонично, фаунистично и консервационно отношение. Някои от тях се използват като индикатори при оценката на богатството и състоянието на фауната в планината. видовото разнообразие на установените 2091 вида безгръбначни животни показва, че НП "Пирин" е територия със значително фаунистично богатство Този факт се определя и от наличието на 216 ендемични, 176 реликтни и 294 редки (стенотопни) таксона. сред които присъстват и 15 вида включе-ни в Световни и Европейски Червени списъци (Таблица 1).
   

    Събраните фаунистични данни (разпространение на територията на парка, предпочитани местообитания. състояние и площ на местообитанията, данни за числеността и миграциите на видовете) позволиха да се набележат видове, които се нуждаят от специални мерки за зашита и затова са специално разгледани в Плана за управление.  Сред рибите такива видове са планинският кефал и балканската пъстърва Сред птиците предмет на специални мерки трябва да бъдат: малък креслив орел, малък орел. скален орел. орел змияр, лобен сокол, сокол-скитник, глухар, лещарка, планински кеклик. ливаден дърдавец, горски бекас. гълъб хралупар, пернатонога кукумявка. белогръб кълвач, трипръст кълвач. Сред необходимите мерки за тяхното запазване по-важни са: изясняване на причините за намаляването на всеки вид в парка: локализиране на териториите на едрите хищни птици и по-строга охрана на съответните горски участъци които се явяват гнездови местообитания; включване на тези територии. както и токовищата на глухара, в зони с по-строг режим; постоянна охрана на гнездата на някои видове хищни птици през гнездовия период: обявяване на отделни защитени територии в гнездовите райони намиращи се в близост до парка - извън границите му или включването на някои от тези размножителни територии към територията на НП "Пирин", забрана, ограничаване и контрол на различните дейности, поради които масово навлизат хора в горските масиви -

Х.Делчев, В.Попов  
Институт по зоология - БАН