Пирин планина е една от най-оригиналните български планини Разнообразието от условия. определено от релефните форми, високите върхове, изложението, основната скала и климатичните влияния, са причина за наличието на изключително разнообразна и интересна флора. Поради това планината представлява голям интерес за ботаниците Първите данни за флората и растителността на Пирин датират от първата половина на 19 век. Когато известният Гьотингенски ботаник August Grisebach публикува своите съчинения "Reise durch Rumelien" (1843) и "Spicileginum Florae Rumelicae at Bithyncae" (1843). В тях той съобщава голям брой видове, установени по време на неговото пътешествие из Балканския полуостров, между тях и новоописаният от него от планината Пелстер вид Pinus peuce (бяла мура). По късни сведения представят Janka (1872-18731. (Velenovckу, 1891,1898). Информация за флората и растителността на Пирин се съдържат в доклада на Байкушев (1900) където освен сведения за горите се съобщават голям брой планински растения, събрани от Johann Kellerer. В началото на 20 век ценни сведения за флората на Пирин са публикувани отново от Velenovckу (1310), Degen (1911) и Урумов (1923), а също кратки съобщения. касаещи отделни видове, публикувани и от други ботаници. През 1922 г. Н. Стоянов и Б Стефанов представятобобщена фотогеографска и флористична характеристика на Пирин планина. В тази разработка авторите представят най-характерните особености на пиринската флора, като коментират най-характерните моменти съобразно екологичните условия, обусловени главно от надморската височина и характера на основната скала. От този период е и съчинението за водорасловата флора на Пирин (Петков, 1925).
    През следващите десетилетия за Пирин от различни ботаници са съобщени голям брои бидобе. както нови за планината, така и нови за България и за науката. Информацията в тях е главно флористична. Флора на Пирин" (Китанов и Китанов. 1990) е обобщение на флората на планината. Което, както посочват авторите, е насочено към широк кръг читатели и поради това не е написано строго научно. Независимо, че Национален парк "Пирин" заема само част от планината, 8 него е представена по-голямата част от нейната флора, с изключение на много топлолюбивите растителни видове. които не се "изкачват" над 1000 м надморска височина. Въпреки големия интерес и многобройни проучвания, подробен пълен анализ на флората на Парка е направен едва през 1993 г от Н. Андреев, във връзка с разработването на паркоустройствения проект в настоящия момент флората на НП "Пирин" включва около 1300 вида висши растения, което е около 1 /3 от българската флора. Освен тях се срещат около 320 вида мъхове и няколко стотици вида водорасли. Характерна особеност за пиринската флора е високият процент на ендемизъм. В Парка се срешат 18 локални ендемити, 15 български ендемити и няколко десетки балкански ендемити. Локалните ендемити растат само в Пирин и никъде другаде по света Такива са например пирински мак (Papaver deganii) пиринска ливадина (Poa pirinika), урумов и кожухаров окситропис (Oxytropis urumovii и
    O.kozuharovii), яворкова клопачка (Rhinanthus javorkae), пиринска мащерка (Thumus perinikus), давидов лопен (Verbascum davidoffii) пиринска власатка (Festuca perinukus) и др. По-интересните от бълзарските ендемити са фердинандова гъшарка (Arabus ferdinandi-coburdii), урумов кривец (Chondrilla urumoffii) българско вятърче (Jasione bulgarica), kостова тлъстиеа (Sedum kostovii) и др. Балканските ендемити са най-многобройни, като много от тях са широкоразпространени видове. Балкански ендемити са например добре познатата бяла мура (Pinus peace ). златистата кандилка (Aquiiegia aurea). дребнолЬспестият карамфил (Dtarthus miciotepis), балканският зановец (Cbamaecytisus absmthioities) и мн. др
    Много от растенията са редки и защитени. Такива са например познатият на всички еделвайс, някои видове тинтява, много орхидеи и др. видове, чиито имена не говорят много на неспециалистите.
    Много от растителните видове в НП "Пирин" са обект на опазване от редица международни конвенции и споразумения. които България е ратифицирала.
    От растящите в Парка видове в Червената книга на България са включени 126 вида, а 59 вида са защитени от закона. Аналогично на флората, растителността на Пирин също е много оригинална и интересна Тя може съвсем условно и не строго научно да се раздели на три височинни пояса горски, субалпийски и алпийски пояс, всеки от които се характеризира със свой специфичен облик. Освен във височинен план растителността може да бъде класифицирана също в няколко основни групи: 1) Горски растителни съобщества, 2) Храстови съобщества от субалпипския пояс; 3) Тревни съобшества -горски поляни. субалпийски и алпийски пасища: 4)Скални съобщества: 5)Съобщества край водни басейни; 6) Съобщества от вторичен характер. резултат от антропогенна дейност. Анализът на растителността досега е правен главно по доминантния метод. Съвременният флористичен метод е приложен ограничено само за съобществата на черната мура и за високопланинската растителност.
    В горския пояс обликът на растителността се определя от главните наши иглолистни видове бял и черен бор (Pirtus sylvesiris u P. Neldreichii) обикновена ела (Abies alba), обикновен смърч (Pices abies), двата ендемични вида бор - бяла и черна мура (Pinus pence u P. heldre-ichii) и обикновеният бук (Fagus sylvatica). Обикновено съобществата на елата, смърча и бука заемат по-влажните и по-богати местообитания. главно на сенчести изложения, а боровете се "настаняват" на слънчеви и по-сухи и бедни местообитания. В парка са установени над 140 горски различни съобщества. Освен типични горски съобшества, в еорския пояс се срещат също редица скални. крайречни и ливадни съобщестба.
    Растителността в субалпийския пояс е представена от съобществата на клека ((Pinus mugo), сибирската хвойна (Juniperus sibirica). а също от твърде разнообразни тревни и пасищни формации, в които присъстват голям брой редки растения. Много от съобществата са доминирани от ендемични видове, като качулатата гъжва (Sesleria comosa), мощната власатка (Fesfuca valida) и др. Много характерна е растителността около водните басейни - езера и потоци, в която преобладават различни влаголюбиви растения, главно от род острица (Carex).
    Алпийският пояс се характеризира с изключително разнообразна растителност. Това разнообразие се обуславя от специфичността на микроусловията на средата, което довежда до редуването на тревни и скални съобщества, а растителните групировки дори в непосредствена близост могат рязко да се отличават. Характерно за съобществата от алпийския пояс е присъствието в тях на голям брой ендемични видове. особено във варовитите части на планината. Много специфични също са съобществата, образувани около топящите се "вечни" преспи.
    Антропогенната растителност заема сравнително малка площ. в повечето случаи тя е резултат от интензивното Животновъдство и е представена главно от т. нар. "егречни съобщества" с алпипски лапад (Rumex alpinus), дълголистен лопен (Verbascurn longifoliim) и някои други видове.Като антропогенна може да се класифицира и растителността върху сечищата, върху някои участъци от ски-пистите. край хижите и други терени, свързани с туристическата дейност, но тя имат съвсем ограничено разпространение.Флората и растителността на НП "Пирин" се характеризират с изключително разнообразие и оригиналност. Независимо, че са само част от биотата, те са един от основните елементи. които формират облика на планината и в частност на Парка. Поради това те
    изискват нашето внимание, нашите грижи. разумно стопанисване и опазване, за да бъдат запазени и да красят планината и в бъдеще