|
А р
х и в |
Година |
Б р
о й |
2000 |
|
|
|
|
2001 |
|
|
|
|
2002 |
|
2003 |
|
|
|
|
2004 |
|
|
|
|
2005 |
|
|
|
|
2009 |
|
|
|
|
2010 |
|
|
|
|
2011 |
|
|
|
|
2012 |
|
|
2013 |
|
|
|
|
|
|
История
|
|
|
За пръв път грижи за природата
в България се проявяват едва след освобождението
ни от турско робство. Те се изразяват в запазване
на отделни животни с ловно значение. в закрилата
на някои вековни дървета или на гори около населените
места, исторически паметници и манастири. Сериозни
опити за регулиране опазването на природните богатства
в страната представляват законите за зорите, лова
и риболова Тези закони, въпреки тяхната непълнота
и липсата на цялостни мерки за  възстановяване
на природните богатства, до голяма степен съдействат
да се въведе известен ред в ползването на природните
богатства Те способстват също така и за създаване
на добри навици и традиции за запазване на установения
режим и програми при използване на горите, лова
и риболова. Повратен момент в природозащитното движение
в България е XIII общо годишно събрание на Дружеството
на българските лесовъди през 1927 г., богато се
повдига въпроса за системна и планирана дейност
за защита на природата, за уреждане на националните
паркове и провеждане на други мероприятия от този
род (Г Георгиева, 1993). Организираната защита на
природата в България датира от 1929 г. Когато на
14.03 в помещенията на Ловната организация става
Учредителното събрание на Съюза за защита на родната
природа в него вземат участие Дружеството на българските
лесовъди, Българското туристическо дружество, Дружеството
на ботаниците. Лобната организация и др. Съюзът
си поставя задача да се превърне в общонародна организация,
която има за цел да действа за защита на целостта
на родната природа и запазване на редки и характерни
природни обекти.
По настояване на Съюза за защита
на природата и Министерство на земеделието и държавните
имоти - Отделението по горите - с указ №81 от 15.111.1936
г. е утвърдена първата Наредба-закон за зашита на
природата в България.
Наредбата-закон и правилникът
за приложението й представляват сериозен успех на
природозащитното движение у нас. Под разпоредбите
на този закон се поставят първите обявени у нас
резервати. народни паркове, природни паметници и
някои застрашени от изчезване растителни и животински
видове. През този период със специални заповеди
от 29 04. и 30.04.1933 г. са обявени първите два
резервата у нас - "Силкосия" и "Парангалица".
На 29.01.1934 г са обявени за резервати и местностите
"Баюви дупки". "Дунино куче"
и "Бански суходол" /770 ха/ в Пирин С
постановление на Министерството на земеделието и
държавните имоти през 1934 г е обявен и първият
на Балканския полуостров Природен парк "Витоша".
Нова крачка в развитието на
природните дейности на България е 165 ПМС от 1958
г. за запазване на паметниците на културата и музейното
дело. В точка първа на документа е записано, че
за природни забележителности се обявяват характерни
природни образувания с изключителна красота.
Две години по-късно е публикуван
и Указът за защита на родната природа, с които се
изясняват категориите обекти за защита и условията
за тяхното рекреационно използване. В началото на
1960 г. към комитета по горите и горската промишленост
се създава Служба по защита на природата (М Тошков,
Н. Виходцевски. 1964). През 1962 г. се обявяват
народните паркове "Вихрен". "Ропотамо"
и "Стенето", с което се слага началото
на природозащитната история на Национален парк "Пирин".
Понятието "народен парк",
тълкувано в различните страни по различен начин,
беше разгледано на десетото общо събрание на Международната
организация /уния/ за защита на природата и ней ните
ресурси през 1969 г в Ню Делхи. Според тази дефиниция
народен парк е сравнително голям терен
1. Който включва единна или
няколко екосистеми, малко или въобще непроменен
от стопанството или заселването на човека, където
растенията. животните и неживата природа имат особено
значение за науката и за целите на отдиха, възпитанието
или култивирани терени с големи естетически качества
2 На който властите на дадена
страна са взели нужните мерки, за да попречат на
стопанското използване на природните ресурси, с
цел да се запази екологичната геоморфологичност
и естетическа стойност на природата;
3. Посещаването, на който се
позволява /при известни условия/ за почивка, възстановителни
или културни цели.
Народният парк "Вихрен"
е обявен със Заповед №3074 от 08.111962 г. на комитета
по зорите и горската промишленост на площ от 9 736
ха, включващи 2 908 ха от ДФГ и 3 828 ха от алпийската
част на Пирин. Паркът се намира в централния, най-внушителен
дял на планината на 1100 до 2915 м н в. включващ
водосборните басейни на реките Бъндерица и Демяница.
В границите на парка са върховете Вихрен. Кутело,
Бъндеришки. Василашки и Валявишки чукари. Типици.
Тодорин връх и др. Паркът се характеризира с вековните
си гори от бял бор, ела, смърч и най-вече бяла и
черна мура, с красивите високопланински езера, пропасти,
ледникови циркуси и долини, просторни планински
и високопланински скатове, където обитават диви
кози. а в карстовият дял расте планинският еделвайс
Народният парк "Вихрен" се включва в границите
на горското стопанство - гр Банско и се ръководи
и стопанисва от съгласно действащия Лесоустройствен
проект.
Директор на горското стопанство
по това време е тех. лесовъда Милко Узунов, зам
директор инж. Кирил Бучински /до 1965 г./. като
Директори на горското стопанство - гр. Банско през
периода от 1965 г. до 1980 г. са работили инж. Иван
Дунгов /1965-1967/, инж. Боян Роснев /1967-1971/,
инж. Благо Тодев /1971/, инж Георги Петаков /1972-1973/.
инж. Георги Клечеров/1973-1980/ През същия този
период като зам. директор е работил тех. лесовъдът
Йордан Цоев, лесничей инж Гергана Роснева и тех.
лесовъдът Михаил Юлев, които са провеждали държавната
политика по стопанисването, ползването и охраната
на горите бъв високопланинската част на НП "Вихрен".
Със заповед №3011 от30.09.1974г на МГОПС паркът
"Вихрен" е разширен и преименуван в Народен
парк "Пирин" През 1976 г. и 1978 г паркът
отново е разширен и площта му достига 26 423.8 ха.
видно от приложената карта.
През 1979 г. е разработен първият
Паркоустропствен проект на Народен парк "Пирин"
(р-л Н. Чучева Агролеспроект). Той е предпоставка
за обособяване през декември 1979 г. на отделна
административна единица - Дирекция на Национален
парк "Пирин", със седалище в гр. Банско.
Новосъздадената Дирекция поема функциите си от 01.01.1980
г. и има за задача да изпълнява и координира един
цялостен проект на защитена територия. Изпълнители
на предвидените мероприятия в съседните горски стопанства
/Разлог. Добринище. Места, Г Делчев. Катунци. Сандански,
Кресна и Симитли/ на територията на НП "Пирин"
са самите горски стопанства Дирекцията на НП "Пирин"
осъществява дейности свързани с устройство на територията
- изработва и поставяне на терена на предвидените
с проекта архитектурни елементи, охрана на парковата
територия и др
За директор на новосъздадената
Дирекция на парка е назначен инж Константин Икономов
/1980-1995/ като зам. директори на Дирекция НП "Пирин"
са работели инж. Георги Клечеров /1980-1982/ и инж
Благой  Клечеров
/1982-1995/.
След структурни промени със
Заповед №200 и 201/05.07.1995 на председателя на
Комитета по горите. Дирекцията на НП "Пирин"
е закрита и от 10 и 11 юли същата година се образуват
две нови структури - Управление на Народен парк
"Пирин" и Горско стопанство "Банско"
със седалище гр. Банско, с директори инж. Георги
Клечеров и инж. Георги Русков. Управлението на НП
"Пирин" има за задача да провежда държавната
политика по координаиия, методическо ръководство
и контрол по изпълнение на Паркоустропствения проект,
научно-образователни, пропагандни и природозащитни
дейности около Народния парк. Горското стопанство
има предмет на дейност, стопанисване, ползване,
охрана и опазване на горите и земите от горския
фонд, дивеча и рибата на територията на землището
на гр. Банско.
След влизане в сила на Законът
за защитените територии от 11.11.1998 г. със Заповед
МТД505/29.12.1998 г., считано от 01.01.1999 г. на
Министъра на околната среда и водите, се създава
Дирекция 'Национален парк Пирин" на пряко подчинение
на Министерство на околната среда и водите със седалище
гр. Банско и предмет на дейност управление и охрана
на парка, прилагане на плана за управление, възлагане
на дейности, предвидени в плана за управление, устройствените
планове и проекти, контрол върху дейности осъществявани
от други органи, организации и лица. мониторинг
на компонентите на околната среда и поддържане на
база данни. За директор на новосъздадената Дирекция
е назначен инж. Петър Добрев.
Със Заповед №РД 395/15.10.1999
г. на Министъра на Околната среда и водите паркът
е прекатегоризиран в Национален парк с площ . .
В сегашните си граници, Национален
парк "Пирин" е един уникален кът, олицетворение
и символ на българския дух. Той е кът от рая. събрал
в едно величието на вековните смърчовомурови гори,
непристъпните клекови формации, просторните планински
поляни, остри зъбери, дълбоки циркуси с пад 176-те
изумрудени езера, каращи ни да тръпнем. Голямо е
и флористичното богатство - близо 1100 висши растителни
видове
в границите на НП "Пирин"
са включени резерватите "Баюви дупки - Джинджирица"
/2 879 ха/ и "Юлен" /3 156,2 ха/, създаден
през 1994 г. в който са запазени огромен брой растения
и животни, типични само за този район
Резерватът "Баюви дупки
- Джинджирица" през 1977 г. е утвърден като
биосферен резерват от Бюрото на Международния съвет
по програмата "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО.
Благодарение на своята
уникална и неповторима природа НП "Пирин"
е признат за част от световното природно наследство.
НП "Пирин" е включен в списъКа на ООН
на Националните паркове и еквивалентните на тях
резервати под №225/09121982 г. и със заповед на
ЮНЕСКО от 1983 г той е включен в Конвенцията за
защита на световното и природно наследство.
Национален парк "Пирин"
е защитена територия, която съответства на II-ра
категория, съгласно изискванията на Световния съюз
за защита на природата, която всички сме длъжни
да опазим и съхраним за идните поколения
|
|
|
|
инж. Георги
Клечеров Начални отдел към ДНП 'Пирин"
|
|
|
|
