Една искряща дантела извезана от ангелски ръце във виолетовата рмара на южното българско небе - от ранно царство на неземна красота, божествена хармония, приказка. която слива действителността с фантазията.
     За всеки докоснал я с поглед, Пирин е най-красивата и най-обичаната българска планина. С необяснимо тайнство тя плаши и привлича неудържимо. Пирин е чудесен мит, в който сънищата стават действителност и действителността сън.Тя не е увенчана с историческо величие и слава, но властно и силно привлича поколения поклонници единствено и само заради себе си, заради красотата, която природата тук е обърнала в неземен култ, на който служи с всичките си средства. върхове, сипеи, скали. езера, долини, превали - всичко е така съвършено. както може би само в музиката на Бетовен. По-хубаво не може да бъде - достигната е последната граница на земната красота, зад която започва митичният раи... всичко е особено в тази планина: небето е по-ясно и по-светло, и бурите са по-свирепи и по-страшни /първенецът е връх на вихрите/, и вълните на кристалните и езера са рожба на чистия ефир, та даже и лавините. които се сгромолясват като пролетни въздишки от върховете са чисто пирински, така както и най-красивото планинско цвете - еделвайсът - е по-хубав от всички негови събратя. В Пирин не липсват даже и чудеса - стари хора разказват как нощно време огромният купол на Вихрен сияе. Нищо чудно, че Пирин е обетованата земя на българските планинари. И макар да се намира в Югозападния край на родината към него не престава да тече поток от туристи. Погледнете Пирин откъдето поискате - отвсякъде планината се издига като откровение към небето, към което неволно духът посяга в някакво необяснимо напрежение. Никъде другаде планинският свят няма формите на постоянен празник, който се обръща в някакво невероятно тържество на висините.
     Един нов свят се ражда без да знаете къде - пред очите или в душата ви. Нима за първи път виждате "върха на бурите". Кутело, божествената валявица или шеметния лоб на Каменица. Защо тогава това странно чувство, че те са нов свят, никога невиждан и непочувстван досега! Когато за пръв път сте погалили с очи Пирина тя силно е смутила душата ви Обременени от чувства тогава не сте имали свободата да видите и преживеете всичко Трябва много пъти да прегърнете планината, да изкупите свободата си от нейния чаровен гнет и достойно да се издигнете до величието й. Тя винаги ще ви посреща с нов чар на покоя и стихиите си. Бъдете сигурни, че колкото и да се сближите винаги ще откривате в нея по нещо ново, непреживяно и неповторимо. Гордо и безучастно планината грее със своята красота, но тези целунати от нея се връщат като наградени с тайнствен знак, който ги отличава от другите и който ги прави съзаклятници в националния ни епос Пирин е възпят като планина на свободните орли, за които има една алтернатива в живота свобода или смърт.В пътеписната ни литература обаче личи мъката да се сподели нещо необичайно, нещо висше, съвършено, нещо, което трябва да бъде само изживяно.
     Представете си патоса, с който незабравимият Алеко би извикал своето "Какво? Швейцария ли?". Ако този възглас се бе изтръгнал от душата му на някой пирински връх. Но навярно най-силно звучи простичкото народно "Много си Пирин хубава!Жаждата на вярващия, че ще види и други чудеса неспирно ни влече за ново богослужение в Пирина, към вечните олтари на неговите
Върхове