Съществувам
хилядолетия и ще съществувам вечно. Моите недра
и върхове познават гласовете на траки и римляни,
гръцкия говор и не-повторимата музика в речта
на истинските ни чеда - славянобългарите Първите
ме наричаха Орбел. последните ме зовяха Перун.
Огромен и мъжествен. аз съм създаден от земя и
метал, от мрамор и овъглено дърво. Моето тяло
е могъщо и страшна, но моята душа е нежна като
песента на ранопойна птица. Моят глас е познат
-това е легендарната песен на стройните пирински
мури ,един изгрев и един залез, видени от моите
настръхнали чалове се помнят за цял живот.
Гордите еделвайси, сините алпийски незабравки
зреят въз мен като звезди. в моите циркуси светят
кристални езера, бликат ледени пенливи реки, неповторими
са цветовете по зелените ми поляни вековните ми
гори пазят в себе си изумителен свят от минало
и настояще, от звук и багра, от спомен и копнеж!
Познавам християни и еретици, свободолюбци и правдоборци,
богомили и бунтовниици.
Велика и мъдра балада е историята на моя героичен
народ.Видях ослепените войни на Самуил след страшното
сражение при моята посестрима Беласица. Страдах
с тези горди и свободолюбиви мъже на България
и исках да им вдъхна кураж - безсмъртен е техният
подвиг, защото свободата винаги остава безсмъртна!
Вихрен е моята гордост и сила! Якота на българската
земя. Погледнеш ли го от Банско, изпитваш чувство
на преклонение пред каменното му величие. висок,
горд и недостигаем е! Забил мраморната си снага
в небето, в слънчев ден той бащински оглежда дружината
си. надиплени около него - войводата на моето
войнство - върховете Кутела, Атмегдан, Даутов
връх, Стражите, Яловарника, Муратов и Хвойнати
връх, Малка и Голяма Георгийца, хубавицата ми
Синаница, Баюови дупки и Кончето. Нежен поздрав
му пращат Влахинските и Бъндеришките езера. Вихрен
мой! Дивят ти се върхове, дивят ти се планини
и равнини, дивят ти се люде, наши и чужди! Моя
рожба е Бапкушевата мура. Поникнала "саморасляче"
преди 13 века, оцеляла в гороломни битки с хали,
лавини и брадви, тя е възмъжавала с възмъжаването
на българската държава Мое яко дърво, дърво-история.
вплело името си в историята на държавата ни.
Помни то началото, възхода, теглилата, радостите
на българите, виж-да днес нашето бъдно във вековете.
Расла е младата черномурова фиданка с годините
на дребните ни предци, чула е тропота на аспаруховите
конници, приветствала е създаването на Кирилиево-Методиевата
славянска писменост, преживяла е гръцкото и турското
робство, посрещала е и изпращала безброй поколения
и е достигнала читава до наши дни. Тя тепърва
ще пребъде във времето. Аз съм част от миналото
и настоящето на този храбър народ. Негова гордост,
негова сила, пазителка, майка, любима и рожба
Аз съм Ирин-Пирин! Помня намръщените лица на безстрашните
ми защитници при нашествието на османлиите. Виждам
светлите очи на моята дъщеря Тодорка начело на
шепа храбреци. която в люта бран с турчина-поробител
прие достойна смърт в страшната бездна под върха.
От сълзите и пролети за погиваща родина, се завириха
двете ми езера, наречени Тодорини очи. Помня мръщина
в погледа на хайдутите ми Кокалич, Илю, кир Благо
и Гола войвода, на безстрашния Терзи Никола, чието
име стои издълбано в скалата в местността "Главите"
"Друмнико, като поминеш оттук. с поклон пренеси
се в миналото и си спомни за онова кърваво събитие,
станало на същото място. което спаси нашия край
от Кърджалийското зло и покри юначно Банско с
безсмъртна слава."
Ето го и Хаджикандит - твърд като гранит, побратим
на Бенковски, които по чудо бе свален от бесилката.
Виждам препуска на своя бял кон и тетевенецът
Баньо Маринов, дошъл тук с чета да умре за нашето
освобождение през паметното Разложко-Кресненско
въстание. А ето го и учителят воивода Радон Тодев:
загинал с тридесетина въстаници банскалии през
бунтовните илинденски дни. Под моя скут е Банско
- чуден малък кът от старини, кът на славно минало,
гнездо, прикътало много родолюбие! То роди един
светец - хилендарския монах Отец Паисий. Който
премина по пътеките ми и пръв запали "народната
свяст"!
Тук бродеше легендарният Гоце и неговата дружина.Имаше
един черен брадат мъж, които пишеше песни като
вълшебник - Яворов:
"Ден денувам. пътища потайни,
нощ нощувам, пътища незнайни.
леле моя, ти Пирин-планино"
|