Съществувам хилядолетия и ще съществувам вечно. Моите недра и върхове познават гласовете на траки и римляни, гръцкия говор и не-повторимата музика в речта на истинските ни чеда - славянобългарите Първите ме наричаха Орбел. последните ме зовяха Перун. Огромен и мъжествен. аз съм създаден от земя и метал, от мрамор и овъглено дърво. Моето тяло е могъщо и страшна, но моята душа е нежна като песента на ранопойна птица. Моят глас е познат -това е легендарната песен на стройните пирински мури ,един изгрев и един залез, видени от моите настръхнали чалове се помнят за цял живот.
     Гордите еделвайси, сините алпийски незабравки зреят въз мен като звезди. в моите циркуси светят кристални езера, бликат ледени пенливи реки, неповторими са цветовете по зелените ми поляни вековните ми гори пазят в себе си изумителен свят от минало и настояще, от звук и багра, от спомен и копнеж! Познавам християни и еретици, свободолюбци и правдоборци, богомили и бунтовниици.
     Велика и мъдра балада е историята на моя героичен народ.Видях ослепените войни на Самуил след страшното сражение при моята посестрима Беласица. Страдах с тези горди и свободолюбиви мъже на България и исках да им вдъхна кураж - безсмъртен е техният подвиг, защото свободата винаги остава безсмъртна! Вихрен е моята гордост и сила! Якота на българската земя. Погледнеш ли го от Банско, изпитваш чувство на преклонение пред каменното му величие. висок, горд и недостигаем е! Забил мраморната си снага в небето, в слънчев ден той бащински оглежда дружината си. надиплени около него - войводата на моето войнство - върховете Кутела, Атмегдан, Даутов връх, Стражите, Яловарника, Муратов и Хвойнати връх, Малка и Голяма Георгийца, хубавицата ми Синаница, Баюови дупки и Кончето. Нежен поздрав му пращат Влахинските и Бъндеришките езера. Вихрен мой! Дивят ти се върхове, дивят ти се планини и равнини, дивят ти се люде, наши и чужди! Моя рожба е Бапкушевата мура. Поникнала "саморасляче" преди 13 века, оцеляла в гороломни битки с хали, лавини и брадви, тя е възмъжавала с възмъжаването на българската държава Мое яко дърво, дърво-история. вплело името си в историята на държавата ни.
     Помни то началото, възхода, теглилата, радостите на българите, виж-да днес нашето бъдно във вековете. Расла е младата черномурова фиданка с годините на дребните ни предци, чула е тропота на аспаруховите конници, приветствала е създаването на Кирилиево-Методиевата славянска писменост, преживяла е гръцкото и турското робство, посрещала е и изпращала безброй поколения и е достигнала читава до наши дни. Тя тепърва ще пребъде във времето. Аз съм част от миналото и настоящето на този храбър народ. Негова гордост, негова сила, пазителка, майка, любима и рожба Аз съм Ирин-Пирин! Помня намръщените лица на безстрашните ми защитници при нашествието на османлиите. Виждам светлите очи на моята дъщеря Тодорка начело на шепа храбреци. която в люта бран с турчина-поробител прие достойна смърт в страшната бездна под върха. От сълзите и пролети за погиваща родина, се завириха двете ми езера, наречени Тодорини очи. Помня мръщина в погледа на хайдутите ми Кокалич, Илю, кир Благо и Гола войвода, на безстрашния Терзи Никола, чието име стои издълбано в скалата в местността "Главите"
     "Друмнико, като поминеш оттук. с поклон пренеси се в миналото и си спомни за онова кърваво събитие, станало на същото място. което спаси нашия край от Кърджалийското зло и покри юначно Банско с безсмъртна слава."
     Ето го и Хаджикандит - твърд като гранит, побратим на Бенковски, които по чудо бе свален от бесилката. Виждам препуска на своя бял кон и тетевенецът Баньо Маринов, дошъл тук с чета да умре за нашето освобождение през паметното Разложко-Кресненско въстание. А ето го и учителят воивода Радон Тодев: загинал с тридесетина въстаници банскалии през бунтовните илинденски дни. Под моя скут е Банско - чуден малък кът от старини, кът на славно минало, гнездо, прикътало много родолюбие! То роди един светец - хилендарския монах Отец Паисий. Който премина по пътеките ми и пръв запали "народната свяст"!
     Тук бродеше легендарният Гоце и неговата дружина.Имаше един черен брадат мъж, които пишеше песни като вълшебник - Яворов:
     "Ден денувам. пътища потайни,
     нощ нощувам, пътища незнайни.
     леле моя, ти Пирин-планино"