Кой бе тоз творец чутовен коя бе таз неземна сила
Пирин горд и недостъпен коя ръка е сътворила
Та да се опре в небето и от там ведно със Бога,
Приютил борците смели, да им вдъхва свои огън.

Думите са бедни, слаби да опиша красотата
Сила взех от Глазне буйна, взех от грохот на реката,
Дадоха ми смелост твърда черните вековни мури
И зората устояла па свирепи зимни бури.

Пих вода студена, чиста там от бистрото поточе
То си весело играе и безгрижно си клокочи.
Езерата ненагледни отразили синевата
Сякаш със лъчи небесни ми погалиха душата.

Еделвайс от Суходол а, скока на возите диви
Само копнеж вълшебен на мечтите ми красиви,
Вихрен с бурите се бори в облаците скрил върха си
На борците той изпраща героизма на духа си.

Прелестите на Пирина да опиша аз не мога
Тях Перун ги е изваял, първороден син на Бога!