Когато бяхме малки мечтаехме да се издигнем 8 облаците и те да ни отнесат далече, за да видим чудна земя. И ето, тази наша мечта се сбъдна. Пухкави облаци ни качиха на сбоите крила и ние полетяхме за да ни покажат невероятната красота на р. Демяница. Тогава за пръв път видяхме страхотиите и красотите на планината. дълбоки долове, пълни с лед и снежна вода, стъклено зелени ледници, страшни морени и над всичко това високо и кръгло небето. Още при изкачването бяхме заслепени от тъй познатите от долу стръмни планинска стени. почувствахме страх и ликуване, когато чудовищното пространство ни взе в обятията си, а нашият град лежеше долу, изгубен като една светла точка.Върховете, които от града изглеждаха близко един до друг, тук се простираха разделени с часове.Стояхме умълчани пред бистрата струя на р. Демяница, разнищила се като нишките на една голяма мрежа, хвърлени от върховете на Пирина и обхванала цялата долина. А водата -бистра, студена, прозрачна, като че ли безплътна-бълникаше по белите камъни и трепереше като жива по цялата си извика.Тогава за първи път осъзнахме, че това е само един желан миг, един малък поглед към света и че там някъде далече може да има не по-малко вълшебна красота.