Родена съм преди стотици години в Пирин планина. Душата ми е нежна като майчина милувка, като утринни майски лъчи. Непокорна съм като дивите, необятни поля, жестока като бушуващия вятър, безмилостна като ураган. благословена съм от Бога, родена от дъха на горска самодива. Спускам водите си стремглаво и задъхано, но нежно галя бреговете си. Нося в себе си живот, радост и надежда. давам на моите животни дом - уютен и безопасен, радост на хората, които ценят истинската и божествена красота. От началото ми до самия край съм обсипана с дарове от Природата. Над мен стои синьо и дълбоко небе, погледна ли го, сякаш потъвам в мекотата му. Наоколо - гори, изпъстрени с росни иглики и току що пробудила се дъхава трева. Птичките пеят и песните им политат в безкрайната небесна шир. Слънцето пръска благодатните си лъчи, усмихва се и весело трепти. Със себе си нося неземна красота, пръскам своята магия навсякъде и всичко се пробужда за да почне нов живот. Когато човек вдиша дълбоко, чувства моята прохладна свежест. дърветата, сякаш за миг спрели да дишат, сега с чудно разлистени корони като царе, са вдигнали глава. Чудя се защо човека, с неговото невежество и глупост може да унищожи всичко. Та нима Природата не му дава това, от което има нужда?! А какво й дава топ?! може би я почиства от замърсяванията ?!Може би не изсича горите ?Може би не преследва и убива застрашените от изчезване видове ?! Не! Той просто взема това, което тя му дава от все сърце, а не й дава нищо в замяна.Ако я боли, то е защото много взема той , а малко дава. Ако човекът продължава да унищожава Природата, с нея ще рухне Света. Това райско кътче е всичко, което имаме и ще го загубим, ако продължаваме да обръщаме гръб на проблемите на околната среда.