С теб вземи ме ветре бурен да скитам горе в планината,
Светли чувства да изпитвам на Пирин от красотата.
Спри при чудна Каменица, най-кокетен връх красавец,
На брега на езерото ще усетим дъх на здравец.
Каменица хвърля поглед към простора необятен,
Своите плещи е разперил в преспи скрити чак до лято.
Силуета му ще видим да се къпе във водата
Заедно със облак перест, слезнал тук от небесата.
Ветре, спри на връх Тодорка, искам аз да я прегърна,
Таз двойка, дето горе във легенда се превърна.
Тя не се предаде смела на врага що я задиря,
Кат сърничка бързонога на върха покой намира.
Вятър милва й косите, разпилява ги в ефира.
Заведи ме ветре бързи, там на Вихрен при орлите,
Дето Бог Перун царува и говори със звездите,
Да погледна към Казана, после Кутело да зърна,
Към градчето ми любимо погледа си да обърна.

д-р Любен Балев