брой 1
година 2003
Новини
  Какво направихме заедно?
  Фотоконкурс
  План за управление
Природа
  Клекът
  Балканска дива коза
Представяме ви
  НП "Палестер"
  НП "Централен Балкан "
Партньори
   Скулптурина открито
  Децата на град Разлог
  Дневен дом "Здравец"
  Партньори от днес за утре
Детско творчество
  Размисли на р.Дамяница
  Среща с р.Дамяница
  Рисунки от пленера
  На крилете на вятъра.

А  р  х  и  в
Година
 Б  р  о  й
2000
   
2001
2002
2003
 
2004
2
 
2005
 
2009
2010
2011
2012
2013

      

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

П Р И Р О Д А    

 Балканската дива коза -да я съхраним за поколенията

  Балканската дива коза (Rupikapra rupikapra balkanika) която наброява около 1500 животни, е един от седемте подвида на дивата коза.Тя обитава само високите планини на България, Македония и Северна Гърция. Едрият бoзайник живее в алпийската и в субалпийската част на планината. Топ е доминиращ тревопасен вид на тази височина.
  Дивата коза има стройно, но по-набито тяло от сърната, по-дебели и здрави крака и по-здрави копита. Задната й част е по-висока от предната. През зимата е покрита с шоколадово-кафява до кафяво-черна козина, която по гръбнака е доста дълга Главата и гушата и са златисто-жълти. От муцунката до ушите минава тъмна презочна ивица. С увеличаване възрастта на животното тази ивица избледнява. Цвета на лятната козина е жълтеникав до ръждив, с кафяво-черна ивица надлъжно по гръбнака. Рядко се срещат черни или шарени кози И двата пола имат кухи, неразклонени и неопадващи рога, които растат през целия им живот. Те се развиват върху костни израстъци на челото. Рогата на козела са по-дебели, малко по-дълги и растат по-близко един до друг, отколкото рогата на женската. върховете им са извити като кука, докато на женската са извити само назад.
  Дивата коза е изключително пъргава и отлично приспособена към условия-та, при които живее. Има много силно обоняние и усета опасността от далеч. Слухът и също е добре развит. През лятото пасе по високопланинските пасища, а през зимата се храни с листа и млади клонки на храсти, с лишеи, мъхове и изсъхнала трева За паша използва прохладните часове на деня. Горещините прекарва на сянка, където почива и преживя храната си.
ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ?
1 Балканската дива коза фигурира в Червената книга на България и Световната червена книга в категория "малък риск"
2 Сред бозайниците у нас, тя е с най-ниските запаси
3 Дивата коза е стадно животно. Живее в стада през цялата година
4 Тя е единствения местен представител на кухорогите у нас.
5 От всички кухороги, тя има най-безкръвни брачни борби. Те са по-скоро с ритуален характер.
6. Дивата коза сватбува през есента - /ноември-декември/. Тогава жлезите, намиращи се зад основата на рогата, се активизират и отделят остра миризлива течност
7 Бременността трае 160-170 дни. Женските сватбуват най--рано на 18-19 месечна възраст.
8 Женската ражда в края на май, обикновено едно козле. Малкото следва майка си и трудно може да бъде уловено дори един-два часа след раждането си След няколко седмици козата приема отново и миналогодишното си женско козле. Ако е мъжко, то не се връща при майка си, а заживява самостоятелно в група с други едногодишни козлета.
9 Продължителността на живота на дивата коза е около 20-25 години. /Приблизително толкова е и биологичният живот на мечката!/ През последните няколко години се засили безпокойството за състоянието на дивата коза в НП "Пирин" в момента числеността и е намаляла почти двойно в сравнение с изминалите десетилетия.
  През 1978 г. тя е 292 броя /А Тюфекчиев - дисертация/, 1992 г - 316 броя /Р. Колчагов - лични наблюдения/, 1996 г. -400 броя /Г Грънчаров - дипломна работа/, 2002 г. -157 броя /пролетна таксация - НП "Пирин"/ и 2003 г. - 220 броя /пролетна таксация - НП "Пирин'/. Основна причина за осезаемото намаляване на популацията е засилване на бракониерството и ползването на модерно нарезно оръжие. както е известно, този вид едър бозайник е звено от хранителната верига на вълка, мечката и скалния орел, с което играе изключително важна роля за запазване на биологичното разнообразие в защитената територия
  Дивата коза живее в едни от най-трудните условия на планината Удивителна е нейната издръжливост, а красотата й придава живот на ландшафта и буди възхищение у всеки, успял да я зърне.
  Смела и грациозна, доверчива и беззащитна, оцеляла в трудните условия на високата планина, дивата коза трябва да бъде опазена за бъдещите поколения.
  Нека законът да бъде последната мярка за защитата и!

Ивайло Икономов Мл.експерт 'фауна" ДНП "Пирин"
  П Р И Р О Д А

  Клекът
  Балканска дива коза

     
          
2700 Банско, ул. България ; тел. : 0749 / 8 82 04, факс : 0749 / 8 82 02 ; pirin_np@mail.bg
www. pirin.bg
© 2003 Hard&Soft. All rights reserved.
Developed for Hard&Soft

Национален парк "ПИРИН"