|
1.
Въведение
Теорията за многофункционалното
стопанство в горите се свежда до намиране на съответни
научни решения, с които на практика се осигуряват
възможности за тяхното комплексно и оптимално
използуване. Целта е по-пълно да се задоволят
потребностите на обществото от различните видове
ресурси, които предлагат горите и достигане на
висок екологичен, икономически и социален ефект
от използването на единица горска площ. Същевременно,
така формулираната цел трябва задължително да
се разглежда в единство със целите и задачите
на горскостопанската наука и практика, свързани
с своевременното възпроизводство на горските ресурси,
опазването на горите и подобряване на тяхното
състояние Спазването на това единство между ползуване
и възпроизводство на горите е много важен принцип,
посредством който се залагат основите на устойчивото
развитие на горското стопанство в бъдеще и повишаване
ролята на горите при решаване на неотложни екологични
проблеми на обществото.
Отражение на общественото развитие
върху ползването от горите.
Оценката на явленията и процесите,
свързани с ползуването на горите /лесоползване/
показват, че те са пряко отражение на историческото
развитие на човешкото общество. На базата на неговите
потребности от гори и горски ресурси през вековете
са се формирали взаимоотношенията между обществото
и горите. Характерът на тези взаимоотношения е
обусловен от начина на производство и начина на
живот.
Каквито и доводи да търсим от
историята, за каквито и страни от петте континента
на света да става дума, всички анализирани до
сега обстоятелства, свързани с ползуването от
горите и отраженията му върху качеството на основни
екологични параметри, доказва една истина: ИСТИНАТА
за практикуването на ужасяващо и неправилно ползуване
на това природно богатство, наречено "гора".
Ето и някои факти: площта на горите в света е
намаляла три пъти през последните 500 години;
изгубени са 3 млрд. ха гори, о,5 млрд ха пасища
и повече от 150 вида диви животни и птици; количеството
на кислород в атмосферата ежегодно се намалява
с 10 млрд тона, а горските екосистеми произвеждат
15 пъти повече кислород, от колкото цялата останала
растителност...
Грижата за гората и разбирането
за незаменимостта й от екологична гледна точка
/гората е незаменим природообразуващ фактор, тя
може да се замени само с ...гора/ идват на един
по-късен етап от развитието на човешката цивилизация.
Дали това разбиране е "закъсняло" или
е "навременно" ще покаже единствено
бъдещото развитие на екологичните проблеми на
Земята.
Характерните етапи от еволюцията
на обществото слагат строги и специфични белези
върху принципите и управлението на лесоползуването.
На един ранен етап /до 15 век/ горите са били
широко разпространени и в много добро естествено
състояние. Ползуването на техните ресурси е било
напълно свободно и хората с право са ги възприемали
като дар от природата или "божи дар".
По-късно/през 16-19 век/експлоатацията
на горите се засилва и постоянно се  разширява,
в резултат на което тяхната площ започва да намалява.
По мотиви и доказателства, свързани с явни негативни
екологични последици, лесовъдите стигат до идеята
за регулиране и управление на дърводобивното ползуване,
която по-късно се оформя като принцип за непрекъснатост
и равномерност на ползуването от горите, известен
още като "концепция за устойчивия добив".
/Оуен,О.,1981/
След утвърждаването на този
теоретичен принцип, свързан с регулиране на дърводобива
от горите, започват да се провеждат и първите
горскостопански мероприятия с цел тяхното възпроизводство
/залесяване, отгледни мероприятия, разрешителни
режими за достъп до горите и т.н./. Независимо
от това, дърводобива от горите продължава да се
увеличава, като жертва на експлоатация стават
преди всичко близките, достъпните и най-ценните
горски комплекси. Това е продиктувано от увеличаване
на производствените мощности, увеличаване на населението
и подобряване на стандарта на живота. И така успоредно
с развитието на обществото, то се нуждае и от
все по-големи количества дървесина, което се възприема
като естествена тенденция.
Към XIX век и особено през XX
век дървесината се оказва дефицитен продукт. В
същото време се увеличават екологичните проблеми,
свързани с влошеното състояние на горите. Постепенно
се утежнява и средата за живот и работа на човека.
Възникват големи промишлени центрове, а населението
се съсредоточава в милионни градове. Така оформилата
се урбанизирана среда под едно или друго въздействие
уврежда здравето на хората и намалява тяхната
работоспособност. При тези условия като обществена
реакция срещу негативните последици от екологичен
и здравен характер, възниква и необходимостта
от използуване на горите за защита на природата
и нейните основни блага и търсене на възможности
за активен отдих и възстановяване на здравето
и силите на човека сред ненарушена природна обстановка.
3. Съвременното общество и горите
Един по-внимателен преглед на общественото развитие
ни показва, че природоползуването се превръща
в един от най-сложните проблеми
на човечеството. С развитието на производителните
сили човекът е принуден постоянно и при това с
непрекъснато увеличаващи се темпове да използува
разнообразни природни ресурси. Но успехите на
икономиката негативно се трансформират в сериозни
проблеми на екологията.
През втората половина на изминалия
XX век обществените изисквания към горите и техните
ресурси силно нарастнаха. Едновременно с това
се задълбочиха негативните проблеми в здравословното
състояние на горите. Горските екосистеми са подложени
на опасно въздействие в резултат от промишленото
замърсяване на въздуха, водите и почвата. Утвърдиха
се две важни обстоятелства, влияещи върху състоянието
на днешните гори
- от една страна непрекъснато
увеличаващото се ползуване на гори и горски ресурси
и от друга - нарушено природно равновесие и замърсена
околна среда. От едновременното и еднопосочно
действие на тези обстоятелства се създава реална
основа за кризисна ситуация в системата "общество
- гори"- обществените потребности от гори
растат, а възможностите на горите да задоволяват
тези потребности намаляват.
Горската наука прави всичко
възможно да търси изход от това положение като
 разработва
следните научни направления:
- установяване на многофункционални
режими на ползуването от горите;
- осигуряване на своевременен
възпроизводствен процес в горите;
- провеждане на ефективни мероприятия,
свързани с опазване, защита и намаляване на пораженията
върху горските екосистеми;
- разработване и въвеждане на
еко-логизирани технологии в дърводобива;
- разработване на лесовъдски
системи и режими на стопанисване на горите с цел
повишаване на тяхната устойчивост.
Огромните мащаби на икономиката
и скокообразно увеличаващото се население на Земята
поставят сериозни проблеми пред бъдещото развитие
на човешкото общество и опазването на горите.
Понастоящем ежегодните загуби на гори варират
между 1 и 2 % от световния запас, което приблизително
означава загуба на залесена площ между 10 и 20
млн. хектара. Но тук не става въпрос само за милиони
хектари изсечени и опожарени гори. Изсечените
безразборно горски площи скоро се превръщат в
ерозирани земи. Подобни картини се наблюдават
масово в Централна Африка, Латинска Америка и
Югоизточна Азия. Прогнозите на ФАО сочат, че ако
сегашните темпове на унищожаване на горите не
бъдат намалени, никой не е в състояние да предвиди
всички отрицателни екологични прояви в по-далечното
бъдеще на човечеството. Разбира се и на съвременния
етап вече е осъзнато, че водата и кислорода имат
значение на "стратегически суровини"
за живота на човека. От това следва, че проблемът
за бъдещето на горите е изключително актуален,
поради което е обект на постоянно внимание от
страна на ФАО, ЮНЕСКО, ИЮФРО, на световните лесовъдски
конгреси и на редица международни форуми и екологични
програми.
Днешната екология и икономика
лежат в основата на общественото послание към
горите. В условията на една силно изразена динамичност
на съвременните обществени процеси възниква потребност
от правилно и своевременно регулиране на взаимоотношенията
между обществото и горите. Това регулиране се
проявява във времето /дълъг производствен процес/
и в пространството /обширни горски територии/,
но има свое конкретно измерение, изразено със
степента на осигуряване на съответствие между
обществените изисквания към горите и тяхното състояние
да изпълняват тези изисквания. Постигането на
пълно съответствие е продължителен и труден горскостопански
проблем, но това в никакъв случай не е основание
за безотговорност и превръщането ни в пасивни
наблюдатели до "следващия потоп"...
Правилното разбиране на научните
проблеми, свързани с управление на лесоползуването,
налагат да се дефинира съвременното разбиране
на понятието "лесоползуване". Това ще
ни даде ясна представа за многофункционалната
значимост на горите в условията на една нова икомомическа
и екологична среда.
В досегашния си класически смисъл
лесоползуването се свързваше основно с дърводобива
в горите, а ползува-ето на всички останали ресурси
и услуги на гората се класифицираха като "второстепенни",
"съпътствуващи" или "косвени"
ползи. Ползуването на дървесния ресурс се е формирало
като традиционен вид ползуване от горите. Днешното
екологично общество поставя и други нетрадиционни
изисквания към горите, които също трябва да се
класифицират като основни видове ползувания при
управление и регулиране на лесоползването.
Необходимостта от съответно
балансиране между традиционните и нетрадиционни
видове ползувания от горите усложнява дейността
по управление на лесоползуването. Независимо от
това обаче, в никакъв случай не може да се пренебрегне
днешната и бъдещата екологична и социално-икономическа
значимост на различните видове горски ресурси.
За какви именно ресурси става дума?
4. Видове горски ресурси и
тяхната значимост за обществото
Според характера или веществената
им страна многоресурсното съдържание на гората
може да се разграничи на материални ресурси и
нематериални ресурси. В състава на материалните
ресурси влизат дървесината и всички суровини и
продукти извън нея: биопродукти от дърветата;
недървесни горски продукти от растителен произход;
ресурси от животински произход.
В състава на нематериалните
горски ресурси се включват всички полезни свойства
на горите, свързани с опазване и п одобряване
на еколо-
гичните параметри на околната
среда. В зависимост от характера на тяхното действие
или проява, те също могат да се разделят на три
основни вида ресурси: средозащит-ни, рекреационни
и санитарно-хигиенни ресурси на горските насаждения.
На фона на тенденциите на концентрация и урбанизация
на съвременния свят, този ресурсен потенциал на
гората има важно значение за поддържане на благоприятни
и естествени условия за живот, работа и почивка
на населението.
Горските екосистеми са богат
източник и на генетични горски ресурси /генетичен
горски фонд/. Генетичната ценност на горския фонд
е неоценима. Главна цел е този фонд да бъде разумно
използуван и грижливо запазен. Опазването на генетичния
фонд е издигнато в ранг на държавна екологична
политика и намира своя конкретен израз в разработените
наскоро у нас Закон и Наредба за управление на
защитените гори и територии.
Възможните насоки и принципи
за използуване на ресурсната ценност на горските
екосистеми е централен въпрос на съвременната
горскостопанска теория. От неговия успешен отговор
е заинтересовано цялото общество, защото става
дума за избор на оптимални научни решения, сързани
с бъдещето използуване на горите, съобразно обществените
изисквания.
Всички посочени по-горе видове
горски ресурси са обект на използуване и съставляват
съдържанието на лесоползуването в неговия съвременен
смисъл и значение. Те могат обобщено да се представят
в следната класификация на видовете ползувания
от горите:
А. Природни продукти от гората
1. Дърводобивно ползуване
2. Ползуване на странични горски
ресурси
а/ дървесни биопродукти б/
недървесни продукти от растителен произход
в/ продукти от животински произход
Б.Природни свойства на гората
3. Ползуване на нематериалните
горски ресурси а/ средозащитно ползуване б/ рекреационно
ползуване в/ санитарно-хигиенно ползуване В. Други
видове ползувания: Свързани са със защитата на
природата и имат научноопознавателно, образователно,
културно-историче-ско и възпитателно значение.
Осъществяват се главно в националните паркове
и резервати.
Представената класификация
на видове ползувания се явява като необходима
основа за осъществяване на принципа за комплексно
и оптимално използуване на горите. Горите се представят
като комплекс от ресурси и в този комплекс всеки
вид горски ресурс може при определени условия
да бъде приоритетен. Тяхното приоритетно или подчинено
значение се определя конкретно в зависимост от
влиянието на редица външни и вътрешни фактори
или условия. Външните фактори се обуславят от
местоположението на горите, стуктурата на икономиката,
екологичните параметри на средата и социалните
условия или с други думи от цялата инфраструктура
на регионите. Вътрешните фактори са свързани с
показателите на горския фонд. При отчитане и анализ
на външните и вътрешни фактори, става възможно
научно да се обосноват основите на стопанската
организация в горите и да се разработят комплекс
от мероприятия, свързани с тяхното използуване
и възпроизводство.
От класификацията на ползуванията от горите се
разбира, че една част от тях са свързани с добив
на материална продукция, което има пряко икономическо
значение. Друга част от ползуванията са свързани
с екологията, здравеопазването, прехраната и отдиха
на хората. Средозащитното, рекреационното и санитарно-хигиенното
ползване от горите по своя характер на проявление
излизат от  традиционните
рамки на горския сектор. Те имат неоценимо значение
за екологията, запазване на екологичното равновесие,
опазване на жизнената и производствената среда,
както и за използуването на горите като среда
за отдих и възстановяване /рекреация/. В този
смисъл политиката, науката и образованието в областта
на горите са еднакво задължени да създават условия
за рационално управление на лесопол-зуването като
един сложен и дългосрочен процес, за да може да
се реагира срещу всички екологични предизвикателства,
които ни очакват през настъпилия 21 век.
5. Възможности за управление
на многофункционално стопанство в горите
Горският сектор е в условия
на преход и този преход трябва да се управлява
научно. Проблемът "многофункционално стопанство
в горите" е достатъчно сложен. От гледна
точка на разрешаващите го задачи той съдържа верига
от проблеми. Нужна ни е най-напред една здрава
философия на промяната, която да бъде развита
във времето. От една страна тази промяна трябва
да бъде свързана с природата на гората в биологичен,
икономически и екологичен аспект, а от друга -
с необходимостта от анализ и оценка на тенденциите
в общественото развитие сега и в бъдеще. Дългосрочността
на научния поглед е необходимо условие, по силата
на тази специфична особеност на горското производство,
че то е с продължителен цикъл. От създаването
на една млада гора до привеждането й в състояние
на зрелост /възраст, при която може да се добива
зряла дървесина/ са необходими
100 - 120 години. По отношение на екологичните
и рекреационни функции на горските екосистеми
тези възрасти са още по-високи /140- 160 години/.
Философията на многофункционалното
стопанство в горите е тясно свързана и с необходимостта
от внасяне на едно ново разбиране, а именно, че
гората и всички нейни ресурси трябва икономически
да се осигурят. Тя отдавна е престанала да бъде
"дар от природата" по причина на това,
че "вземането от гората" е далеч по
- голямо от "даването за
гората", от страна на
обществото, с цел да се подпомогне, защити или
ускори нейното развитие. В бъдеще всички горски
ресурси /както днес дървесината/ ще бъдат резултат
от насочено проведен и добре инвестиран производствен
процес, т.е. горските ресурси ще се явят като
краен продукт от управлението и икономиката на
горския сектор. Многофункционалното управление
трябва да се осъществява като интеграция на икономика,
екология, социални интереси и в пряка връзка с
ресурсния потенциал на горите. При многофункционалното
стопанство се обосновава система от цели пред
горския сектор. Икономическите цели трябва строго
да бъдат съгласувани с екологичните, в резултат
на което да се намалят конфликтите при осъществяване
на управленческия процес на лесопол-зуването.До
неотдавна обемните планови показатели бяха поставени
на преден план, а икономическите интереси пренебрегваха
екологичните последствия от пресиления дърводобив
в горите. Всичко това доведе до подценяването
на гората като биологична система, като екология,
като среда за туризъм и друг вид социални услуги.
Съвременното лесовъдско мислене
и действие вече се свързва с обстоятелството,
че наред с производството на дървесина при многофункционалното
стопанство в горите следва да се осигурят и благоприятни
условия за: - увеличаване на кислородо-продуктивната
способност на горите;
- подобряване на хидрологичната
функция на горите във водосборните басейни;
- опазване на почвите от ерозионни
процеси;
- защита на инженерни съоръжения
/ж.п. линии, автомагистрали, първокласни пътища,
канали и др./;
- увеличаване на добивите от
земеделието, посредством полезащитни горски пояси;
- осигуряване на благоприятни
санитарно - хигиенни условия на урбанизирани зони
/промишлени центрове, големи градове и др./;
- осигуряване на условия за
провеждане на рекреационно ползуване в горска
среда /екотуризъм, ловен и риболовен спорт и др./;
Изброените по-горе обществено
полезни функции на горите, които обединихме като
"нематериални", са основа за обогатяване
на инфраструктурата на съответните региони и заслужават
не по-малко внимание, в сравнение с продукцията
на дървесната суровина. Теорията на многофункционалното
стопанство налага всички горски ресурси /материални
и нематериални/ по принцип да се възприемат като
равностойни. По - нататък, при
функционалното устройство на
всяка гора следва да се извърши степенуване на
ресурсите в зависимост от тяхната важност /значимост/.
Тази задача се решава на основата на информационно
осигуряване за редица обстоятелства, свързани
с влиянието на външни и вътрешни фактори, за които
вече стана дума. Заслужава внимание тук да се
отбележи, че степенуването на ресурсите е най-добре
да стане въз основа на тяхната икономическа оценка.
Този подход е обективен и позволява да се намери
универсален /паричен/ еквивалент на горски ресурси
от различен характер /дървесина, недървесни горски
продукти, вода, кислород,здравни ресурси, животински
продукти и др./. За всички ресурси на гората,
влизащи в комплеска "горски ресурси"
се определя комплексна оценка, по която по-нататък
се изчисляват степените на важност за съставящите
я ползи. На този етап, разбира се, съществуват
редица методологични проблеми при оценка главно
на "нематериалните горски ресурси",
което затруднява пълното обективно прилагане на
изложения подход.
Ползуването на комплекса "горски
ресурси" следва да се подчини на
такива принципи като: дългосроч-ност
и равномерност; икономическа и екологична целесъобразност;
диференциран и системен подход; комплексност и
оптималност; много-функционалност и устойчиво
развитие. Отделните видове ползвания могат да
бъдат независими, допълващи се и конкуриращи се,
което налага балансирането им. Това балансирано
ползуване, при което се постига максимален сумарен
ефект от многофункционалното използване на горите
и са осигурени необходимите условия за устойчиво
възпроизводство на целия горскоресурсен потенциал,
се определя като оптимално.
6. Горите на бъдещето - оптимални
и многофункционални. Трудно е да се предскаже
бъдещето. Особено, когато става въпрос за прогнозиране
на сложни биогео-физични системи, каквато е гората.
Гората е динамична, постоянно променяща се във
времето система. В резултат на растежа и развитието
си горските насаждения непрекъснато променят своите
показатели като количество и качество. От друга
страна промените в състоянието на горите се дължат
и на провежданата стопанска дейност в тях / начин
на ползване и начин на възстановяване/.
Горите се променят и под влияние
на редица биотични и абиотични фактори. Без никакво
съмнение можем да определим, че бъдещите гори
ще носят белега на стопанското ни поведение спрямо
сегашните гори. Ако те - горите на бъдещето, в
най-благоприятна степен могат да удовлетворят
многостранните обществени изисквания към тях,
тогава бъдещото поколение ще ги определи като
"оптимални
гори". Всички сегашни постижения на науката
за гората следва да се реализират в практическата
дейност на горското стопанство. Единствено при
успешното решаване на такива практически въпроси
като възпроизводство на горите, увеличаване на
тяхната продуктивност и разработване на методи
за тяхното многофункционално стопанисване и ползване
ще създадат условия за превръщането на бъдещите
гори в оптимални. В Ребулика България науката
за гората е достигнала високо ниво. Изяснени са
основните принципи за научна организация на съвременното
горско стопанство.По-задълбочено обаче, трябва
да се даде отговор на въпроси, свързани с тенденциите
в развитието на бъдещите обществени потребности
и изискванията към горите. Стремежът е в по-висока
степен да се съчетават различните по своя характер
изисквания към горите - стопанско-икономически,
екологични, социални, културно-опознавателни и
др. Добра основа за комплексно и оптимално използуване
на горските ресурси може да се осигури единствено
посредством организация и управление на многофункционално
стопанство в горите. Понастоящем тази теория среща
всеобщо съгласие, провеждат се и първите реални
стъпки в лесовъдската практика, което е основа
за едно добро дело и проява на обществена загриженост
за бъдещите поколения.
... Да създаваш "оптимални
гори" значи да си признат творец на бъдещето.
Радостта от това усещане по неповторим художествен
начин е описана от Чехов : " Когато слушам
как шуми моята млада гора, посадена от моите ръце,
аз съзнавам, че климатът е мъничко и в моята власт
и че ако след хиляда години човекът бъде щастлив,
виновен за това ще бъда мъничко и аз ".
|
;
