Вече 20 години опазването на биологичното разнообразие заема съществено място в теорията и практиката на устойчивото развитие. От глобално равнище в "Нашето общо бъдеще" на комисията Брундтланд, Декларацията в Рио, Конвенцията за опазване на биоразнообразието, подписана в Рио, Програмата за действие през XXI век до национални стратегии, планове, програми и специални закони за биоразнообразието. Стотици научни институции и неправителствени организации са посветили усилията си на опазването и репродуцирането на отделни групи растения и животни - птици, костенурки, влечуги, орхидеи, секвои, прилепи, редки, изчезващи и ендемитни видове.
   А как стоят нещата с представителите на неживата природа - минералите, които са наша жизнена среда, източник на суровини и енергия, обект на научно познание и естетично преживяване. Съпоставимо ли е по важност тяхното значение за хората с това на живата природа; по какво си приличат и различават представителите на тези две царства, как да се съхранят минералите за следващите поколения, когато ежегодно се изкопават и преработват милиарди тонове руди, върху които човек гради своите цивилизации, каменна и медна , желязна и атомна. Как ще се трансформират общите принципи на доктрината за устойчиво развитие в ясни послания за съхраняване на минералното разнообразие, очевидни еднакво и за политици, бизнесмени, тесни професионалисти, любители на неживата природа и обикновени граждани на Земята. А може би след тези послания да последват действия на глобално, национално и местно равнище във вид на конвенции, закони, стратегии и тактики и най-вече постоянна работа за наваксване на пропуснатото и предотвратяване на нови " грехове " към Земята в безумната надпревара да получим максимални печалби от природата за сметка на следващите поколения. Националният музеи "Земята и хората" в София вече седма година работи върху пилотни проекти (Национален парк "Рила", находище Кремиковци, проявления Лялево -Гоце Делчевско), привличане на единомишленици, популяризиране, разработка на програмни документи и формиране на организационни форми за съхраняване на минералното разнообразие. На Първия международен симпозиум " Минералното разнообразие изследване и съхраняване ", който се проведе в гр. София на 6-9 октомври 2000 г., бе решено денят на София -17 септември да се отбелязва като Международен ден на минералното разнообразие.
   Инициативата за " Съхраняване на минералното разнообразие " е следствие на Доктрината за устойчиво развитие, приложено към конкретни природни обекти усъдени на унищожаване невъзобновими части на Земната кора.
   Минералното разнообразие има определящо значение за устойчивото развитие на Биосферата, като субстрат за съществуването на разнообразни форми на живот. От друга страна минералите, рудите и скалите са основата на нашата развита технологична цивилизация . Важно е и обстоятелството, че за разлика от живото вещество, минералите не могат да се възпроизвеждат, и веднъж унищожени, те се унищожават завинаги.
   Крайната цел на Софийската инициатива е включването на минералното разнообразие, като съставна част на природното разнообразие в плановете за устойчиво развитие на ред с вече традиционно утвърдените биологично и ландшафтно разнообразие с произтичащите международни конвенции, национални закони, ресурси и подкрепа.  В страната ни и в света все още не съществува обхватна система за съхраняване на минералното разнообразие, но отделни институции и лица желаят координирано да работят за тази благородна цел, без да чакат ангажирането на институциите, свързани с устойчивото развитие. Няма време за бавене, тъй като всеки ден част от минералното разнообразие на България и Земята се унищожава невъзобновимо.
   Изпълнението на програмите за съхраняване на минералното разнообразие е призвание на минералогическите музеи, чиято цел е да съхранят за бъдещите поколения отделни миниатюрни фрагменти на минералното царство. Музейните специалисти с много старание обогатяват своите музейни сбирки -систематични, учебни, тематични,но те само съхраняват единични представители на минералното разнообразие, което за целите на устойчивото развитие не е достатъчно. За да се комплектова пълна колекция на минералното разнообразие на един действащ рудник са необходими непрекъснати наблюдения, сборове, изследователска работа и подходящо съхранение на експонатите. За един рудник са необходими не инцидентни наблюдения, а минерален мониторинг-перманентна работа от първата копка до закриването му. Това може да продължи столетия. Такъв тип научни изследвания могат да се осъществяват само с регламентираната със закон ангажираност на минно - добивното предприятие в делото за съхраняване на минералното разнообразие.
   Минералното разнообразие може да бъде съхранено само в минераложките музеи, специализираните хранилища и частните колекции на квалифицираните любители на минерали. Огромните мащаби на работата по съхраняване на минералното разнообразие не могат да бъдат изпълнени само от професионални минералози. Необходимо е да се интегрира в инициативата за съхраняване на минералното разнообразие потенциалът на гражданското общество - любители на минерали, учебни и регионални музеи, минно добивни предприятия, читалищни сбирки.
   Под минерално разнообразие, на даден обект се разбира съвкупността от всички форми на минералното вещество, които се описват на няколко равнища - минерални индивиди и агрегати, минерални видове и минерални асоциации, минерални тела.
   Под съхранено минерално разнообразие, следвайки доктрината за устойчиво развитие се разбира тази съвкупност от минерали от даден обект, която следва да се съхрани in-situ и ех- situ в такова количество и качество, което да може да задоволи научните и естетични потребности на днешното и идните поколения.
Минералното разнообразие се унищожава както от естествените геологически процеси, така и от мащабната минно-добивна и инженерно-техническа дейност на човека. По сравнение с биологичното разнообразие, което заема повърхностния слой на земната кора и може да бъде пълно характеризирано минералното разнообразие е обемно и може да бъде идентифицирано и документирано в процеса на неговото унищожаване при миннодобивната дейност.
    Голяма част от минералното разнообразие се унищожава от мащабната минно-добивна дейност без да бъде разпознато, идентифицирано и интерпретирано.
   Освен информационен документ за съхраненото минерално разнообразие е каталог на регистрираните образци от даден обект с бази данни за степента на изученост на всеки образец, геологическото му положение, произход, местосъхранението и условията на управление. В момента обществото не е в състояние да съхранява минералното разнообразие в съответствие с изискванията за устойчивото развитие нито в концептуално, нито в нормативно - практическо, кадрово и ресурсно отношение, но то е готово принципно да приеме и подкрепи Софийската инициатива, както заради общия стремеж към устойчиво развитие, така и заради разбирането на общата идея и терминологията по аналогия с биологическото разнообразие. Преосмислянето на доктрината за устойчиво развитие към инициативата за съхраняване на минералното разнообразие води до следните три основни принципа.

   1. Всяка част от земната кора, която е обречена да бъде унищожена от човешка дейност заслужава внимание и грижа с оглед съхраняване на представители на нейното минерално разнообразие, за идните поколения.
   2. Всеки минерален обект, върху който са получени научни приноси заслужава внимание и съхранение като минерално разнообразие, обезпечаващо възпроизводството на научното знание.
   3. Субектът унищожаващ части на Земята е длъжен за своя сметка да съхранява представители на тяхното минерално разнообразие.
   Съхраняването на минералното разнообразие представлява "екологична компенсация" към днешното и бъдещи поколения от страна на този, който унищожава невъзобновимо част от природата. То е своеобразна рекултивация, която удължава живота за целите на познанието и културата на осъдените на унищожаване части на природата. При изпълнението на инициативата за съхраняване на минералното разнообразие, отработването на минерално находище няма да бъде негова безвъзвратна загуба за познанието и културата. В квалифицирано съхраненото му минерално разнообразие то ще получи безсмъртие.
   На базата на съществуващия опит на минералогическите музеи и частни колекции могат да се изработят стандарти за регистрирането, съхраняването и управлението на минералното разнообразие. Минералогически резервати без музейни колекции към тях трудно ще съхраняват минералното разнообразие за продължителен период от време.
   Трудно е без да има завършени пилотни проекти да си представим как изглеждала една пълна колекция на съхранено минерално разнообразие. Във всеки случай тя би следвало да обхваща образци показващи геоложкия строеж на дадено находище, колекция от всички минерални видове и техни разновидности, от всички минерални асоциации, от едни и същи видове, взети от различни части на находището, от структурни образци, позволяващи да се възстанови последователността на кристализация на минералите, от различни технологични типове руди, от специализирани колекции, събрани при разработката на научни колекции, събрани и изучени в резултат на геологопроучвателните дейности в находището. И този внушителен поменик от "колекции" сигурно няма да задоволи научното любопитство на нашите потомци, но все пак ще им говори за нашето чувство на отговорност и уважение към тях. Тези многобройни колекции следва да се идентифицират, съхранят и предстставят по такъв начин, че да бъдат лесно достъпни за информация и работа с тях.

   Още не е написана червената и черна книга на минералите на България.Много страници ще са необходими за да се споменат описаните в литературата видове от изчерпани отдавна находища, които не са съхранени в нито една музейна сбирка. Не по-малък е списъкът на цели минерални съобщества отделни находища, за които няма никаква веществена памет - рудник "Щастие" около Белоградчик, рудник "Труд" в Бургас, окислената манганова руда от кариера "Пожарите" в Еньовче, окислителната зона на Маджаровското и Маданското оловно - цинкови находища, рудник "Габрово" с уникалните сини доломити Сякаш си попаднал в пантеон на равнодушието и алчността. Дори минерали, попаднали в ръцете на професионални минералози и описани от тях в научни трудове не са съхранени никъде.
   Не знам в каква книга трябва да се впишат всички минерали, които са били изкопани с милионите тонове руда, без да са дори забелязани и идентифицирани.
   Геолозите и природолюбителите са в дълг пред Национален парк "Пирин". Все още не е комплектована достатъчно богата колекция, показваща както геоложкия строеж на Пирин, така и минералогически важните места с пълното им минерално разнообразие. Колекцията в отдел "Природа" на Окръжния музей в Благоевград е само първа крачка, която има нужда от поддръжка и мащабно развитие. А защо да не мечтаем и работим за Посетителски център или отделен музей на минералното разнообразие на Пирин, за което всички професионални геолози ще откликнат.
   На 17 септември 2001 год. за пръв път в различни страни ще се отбележи Деня на минералното разнообразие. Все още никои законодател не ни принуждава да се отнасяме грижовно и с любов към минералното царство, което непрекъснато унищожаваме за да задоволим нуждите си от суровини и енергия. Нека в този ден пред своята съвест и нашата обща майка - Земята всички, които сме свързани с минералното царство да дадем отчет какво сме свършили без да чакаме чуждоземни екоевангелизатори да ни учат как да обичаме и работим за Отечеството си и Земята.
   Утвърждаването и реализацията на Софийската инициатива "Съхраняване на минералното разнообразие" ще затвърди облика на България като страна с висок интелектуален и нравствен потенциал, ангажирана активно с изграждането на единен свят на устойчиво развитие.