Началото поставят група младежи от мини "Пирин" в с. Брежани. Събитието е през 1950 година, когато в това пиринско село се учредява алпийска секция. То е предшествано от десет дневен курс по подготовка на алпинисти, воден от Владимир Лободин. Примерът на брежанци се оказва заразителен и до края на 1950 година се учредяват алпийски секции към Дружествата към физкултура и спорт в Благоевград, Разлог и Банско, а през 1957 година и в гр. Сандански. През същата година учредените вече секции по алпинизъм се преустройват в алпийски клубове.
    Пирин планина, която по своя характер се доближава с Алпите, все повече става притегателен център за наши и чужди алпинисти. Летописът на катерачеството тук обаче, не започва с организираните секции и клубове, а е много по-рано. Началото може да бъде потърсено и в древността. Тук можем да се опрем на съчиненията на Тиит Ливий, който съобщава, че македонския цар Филип V и синът му Персей се изкачили на връх в планина, който според сегашните изчисления може да се приеме за най-северният връх на Пирин планина-Пирин. Като катерачи на Пирин планина могат да се приемат и хайдутите и комитите, както и многото овчари,бродили из нея. Сега планината е своеобразна Мека и за тези които намират тук места за по-силни емоции, като овладяват недостъпни стени в множество върхове и циркуси.
    Летописът на алпинизма в Пирин започва с овладяването на стръмната северна стена на вр. Вихрен. Честта на първопокорителите се пада на немските алпинисти Мозъл и Ауер.Те покоряват върха за 8 часа катерене през септември 1934 година. Една година след тях, същият маршрут е преминат само за два часа от българските алпинисти Стоичков и Телчаров. Стартът е даден и през следващи години се осъществяват премиерни изкачвания и на други места на стените на върха, които са известни с имената "Народна армия", "Фунията", "Кулоара" и "Триъгълника".
    С трудно достъпни катерачески обекти е известен и връх Дженгал, наричан до1942 г. Голец. Западната му стена е осветена и надминава 120 м. Премиерното и изкачване е осъществено на 16 август 1946 година от алпинистите Димо Димов и Иван Иванов. По късно тук са трасирани туровете "Дженгалска игла", "Строител" и други. Мястото на ухажване от страна на алпинистите става и връх Синаница, чиято източна страна е 200 метра отвесна стена. Премиерата тук е на 12 юли 1949 г. осъществена от Андрей Тодоров и Васил Настев. Двестаметрова отвесна стена е и северната страна на близкия до Сининица Момин връх. Нейното премиерно изкачване е на 21 август 1950 година от Петър Москов и Александър Хижов. Изпитание за алпинистите е и северната страна на Атмегдан, представляваща отвесна гранитна стена, висока 250 м. Стената носи името Атмегдан, което означава конска поляна и за първи път е покорена на23 юли 1953 година от алпинисти от дружество "Строител". На Атмегдан са трасирани и туровете "Народна армия", " Цанко Бангиев" и "Сандански".
    Алпинисти от страната и Пиринския край осъществяват още редица турове и на много други пирински върхове. Известни са маршрутите "Западна стена" в циркуса Бански суходол, "Дружба", "Академика", "Банско", и "Илинден" по скалните образования Стъпалата. Катерачески обекти са маркирани и по стените на върховете Тодорин връх, Каменица, Георгиица, Църномогилски чал и други.
    Едновременно с премиерните и други изкачвания на повечето от отвесните стени на пиринските върхове и циркуси алпинистите от страната и тези, които са организирани към клубовете в Благоевград, Сандански, Разлог, Банско и Гоце Делчив записват прояви и в зимното атакуване на върховете. Премиерата на първото зимно изкачване на Вихрен е на 9 януари 1925 година. През 1934 година пък е първото зимно преминаване по билото, между върховете Албутин и Вихрен. И някога и сега Пирин планина е привличала наши и чуждестранни алпинисти. Тези обаче, които сега си опитват смелостта и шанса по множество отвесни стени на върхове и циркуси, не забравят вдъхновението и себеотрицанието на първопокорителите.