Дребна
семчица подскочи,
литна, смело се огледа,
към земята се насочи
и се скри под бор наведен.
Вятър силен се развихри,
люшна
старата гора,
семката се сгуши тихо,
дъжд пороен заваля.
Буйно ручейче потече,
грабна семката с вода,
- Дръж се- бръмбъра и рече
и я хвана с пипала.
Той в тревата я загуби,
тя се сгуши и заспа,
а когато се събуди
извисила бе снага.
Ела млада и красива
расне в старата гора,
клони маха приветливо,
хвали своята съдба
|