Българските изкуства и занаяти са отражение на богатото културно и природно наследство на страната. Най- ранните занаяти са били грънчарството, дърводелството и тъкачеството. По-късно се развиват златарството, бакърджийството и иконописът.
    Находки, датиращи от VII век са доказателства за традиционния национален стил в грънчарството. Рисуваните и лакираните грънчарски изделия са вероятно най-типичната форма на българското грънчарство. Преобладаващи цветове са жълтото и зеленото. Интересно е, че в древността тези цветове са били предпочитани от тракийските грънчари.
    Тъкачеството, производството на традиционните носии и бродирането са също занаяти с дълга история. В българските текстилни изделия ярките цветове са хармонично преплетени и образуват много интересни геометрични фигури и природни мотиви. Много от различните цветове, които се използват са традиционно получавани от различни природни растения. Стилове в тъкачеството се различават в зависимост от географското положение, но червеният цвят е най- разпространен.
    Българските традиционни носии играят важна роля в българския фолклор. Женските носии са били изработвани само в къщи, докато през осемнадесети и деветнадесети век мъжките носии все по-често се шият от професионални шивачи. Някои от основните мотиви на женските носии се различават лесно; те са направени за рокли с една или две престилки, сукмани и дълги рокли (саи). Носиите от отделните райони се различават помежду си и затова съществуват много приятни за окото, дори главозамайващи музейни колекции, имащи голямо въздействие. Мъжките костюми също са разнообразни, но най-общо може да се разделят на две категории - с преобладаващ бял цвят (белодрешна) и с преобладаващ черен цвят (чернодрешина). Някои занаятчии сега изработват костюмирани кукли, много от които са доста успешни копия на истинските костюми.
    Изкуството на бродиране също така е разнообразно и е важен елемент при украсяване на мъжки и женски традиционни ризи. Бродирането е най-разпространено в районите на северна България и в Пиринска Македония.
    Кърпи, калъфки, възглавници и постели са били част от зестрата и с много внимание са правени в къщи. Тъченето на черги и килими вероятно датира от IX век. Пиринският регион е известен със своите халища - пухкав килим, пълнен с вълнена прежда, която му придава пухкав и рунтав облик. Родопските халища са характерни с широките си бели, кафяви и жълти райета. Банско е един от градовете, свързани с тъкането на килими и черги.
    Дърворезбата се е развила в две посоки. Традиционната пастирска дърворезба включва изработка на лъжици, чаши, овчарски геги и музикални инструменти. Успоредно с пастирската се е развила и църковната дърворезба. Дълбока резба се използва в по-мащабните проекти още от IX век насам и някои модели се намират в Рилския манастир и в църквата в Банско. Изработването на плитка резба започва през XVIII век и се използва главно като архитектурен елемент в къщите от Възраждането и в малките църкви.
    Бакърджийството процъфтява от XVII век до средата на XX век. Произвеждат се кухненски прибори, съдове за съхраняване на хранителни продукти и земеделски инструменти. Златарите произвеждат богато украсени катарами за колани, които представляват много важна част от народната носия. Произвеждат се също така и различни църковни украси и ритуални предмети. Златарите произвеждат различни предмети - от основните железарски стоки до прекрасни ножове.
    Културното наследство в Пиринския регион е разнообразно и представлява интерес за наши и чуждестранни туристи, които могат да съчетаят уважението си и оценяването на съвременните занаяти и занаятчии с посещения в някои от многото къщи музеи, музеи и църкви, които дават представа за мястото на занаятите в българската история. Посещаването на селските райони ще помогне на туристите да почувстват влиянието на околната среда върху развитието на занаятите.
    С надеждата, че успоредно със занаятчийството ще нарасне и туристическият интерес към занаятчийските произведения, които са отражение на богато културно и духовно наследство, Музеен комплекс Банско насърчава събирането и излагането на занаятчийски изделия.
    Преди 10 години в Дома на изкуствата към Музеен комплекс-Банско, по време на Празниците на българската традиция /17-24май/, беше поставено начало на етнографска изложба-базар на традиционни бански тъкани. Представено бе богато разнообразие от черги, килими, носии, цедилки, престилки, шервеви възглавници, торбички, чорапи, бродерии, предмети от дърво и др., правени от сръчните ръце и уменията на банските жени и мъже. Тя се посреща с голям интерес от гостите и обществеността на град Банско, от многобройните български и чуждестранни туристи. С течение на времето разшири обхвата си с изделия от почти всички селища на Разложката котловина, както и от Благоевград и Гоцеделчевско. През всичките тези години тя е посрещнала хиляди посетители, повечето от които са закупили някакъв сувенир и са отнесли със себе си спомен от Пиринския край.
    През 1999 година с помощта на Британския Ноу- Хау Фонд бе създадено сдружение "Направено в Пирин". То обединява занаятчии и художници от общините Банско, Благоевград, Сандански и Гоце Делчев. Целта на сдружението е да представи местните занаяти и бит, чрез своите продукти от най-различно естество, притежаващи висока художествена стойност и да съдейства за възраждане на традиционните занаяти в този край. В четирите града бяха открити щандове за продажба на сувенири, изработвани от участниците на сдружението. До този момент членовете му наброяват 60, като в Банско са най-много-26. Голяма част от тях са членове на създадената преди време Дърводелска камара.
    Многостранна и разнообразна е тяхната дейност. Изработват дърворезби, живописни табла, икони, картини, детски играчки, кожени изделия, бродерии, печатни издания, рекламни материали. За популяризиране дейността на сдружението бе отпечатан цветен каталог на български и английски език със снимки, в който са представени членовете му и обхвата на тяхната дейност. Освен това изделия на сдружението са представяни на изложби-базари в Националния дворец на културата, Народния театър "Иван Вазов", Английското посолство,на съборите "Пирин пее", град Копривщица и др. Една от основните задачи на "Направено в Пирин" е да бъде създадена търговска марка , чрез която да се развие широка дистрибуторска мрежа. Всеки, който желае може да посети щандовете в четирите града и да си избере подходящ сувенир и да почувства духа на българското.

Асен Коев
Гл. уредник в Музеен комплекс -гр. Банско