|
Многогодишно тревисто коренищно растение.
Географският ареал на вида
обхваща Алпите, Карпатите и планините на Балканския
полуостров.
Този красив представител на игликите у нас, може
да срещнем в Северен Пирин- Казаните, Каменитишки,
Бански и Разлошки Суходол.
В миналото е имало находища на особено рядката
за България дълго-цветна иглика в Рила (Кобилишко
бранище) и Западна Стара планина (вр. Миджур).
Популациите там са унищожени вследствие на дългогодишната
интензивна паша. Дори в Пирин, където единствено
се е запазила, дългоцветната иглика може трудно
да се открие. Дълго трябва да броди човек из Северен
Пирин за да попадне на местонаходищата на този
вид. Малко са щастливците открили растението около
Казаните, Каменитишки, Бански и Разложки Суходол.
От названието на тези местности може да се остане
с впечатление, 1цче растението е сухолюбиво, но
то най- добре се развива на тревисти и влажни
места, край скални отломаци и ръбове от 2250 до
2880 м.н.в.
Популациите са изградени от
малко на брой, пръснати на сравнително големи
разстояния растения, на 5-6 м и повече едно от
друго. Най- характерен белег е дългата до З см
тръбичка на розовите до цикламено червени цветове.
От този белег води началото и нейното название.
Цветовете се появяват сравнително по - късно от
тези на другите видове иглики, често пъти през
август, дори и през септември - тогава, когато
планинската почва се стопли достатъчно. Както
повечето високопланински растения, видът се размножава
чрез семена и вегетативно от дъщерни розетки,
но индивидите, които се получават от дребните
многоъгълни семена са малко на брой. Много малък
процент от семената могат да намерят подходящи
условия за развитие във високата планина.
В Алпите и Карпатите местонаходищата
от дългоцветната иглика са по-многобройни, индивидите
сравнително по - едри. Може да се допусне, че
нашите популации, намиращи се на края на географската
зона на разпространение на вида не се намират
в необходимия най-добър комплекс от екологични
условия. По тези причини и видът не се развива
максимално.
Най-големите врагове на дългоцветната
иглика са хората, които берат нейните цветове
и ограничават до минимум нейните популации.
Някои находища от индивидите
се опазват в резервата "Баюви дупки -Джинджирица"
в Националния парк "Пирин".
Видът е включен в списъка на
защитените растения в България.
|
