|
И сега из тайните комитски пътеки от белата бразда
на Струма до мраморно-гранитните върхове на Пирин
отеква ехо от стъпки на коне и хора. И сега вековни
буки и мури нашепват за онова паметно време, когато
една афера, наричана "Мис Стоун", носеща
името на една американска мисионерка Елена Стоун,
разпали интереса към Пирин из Европа и Америка
из где що имало вестници и списания. И сега стари
люде от Градево, Брежани, Сенокос, Мечкул, Стара
Кресна, Ощава, Влахи и други села разказват на
деца и внуци каквото на тях бащи и деди са разказвали
- живи участници в едно велико дело. Разказвали
те как четата на Яне Сандански и други верни люде
на освободителното дело под непрестанно търсещи
ги турски потерии, половин година са бродили из
потайните пазви на легендарната Пирин планина.
Разказвали как дните ставали нощи, а нощите -дни.
Всичко това сега е една легенда, а не нещо жертвоготовно
пред олтара на свободата, нещо като, че не истинско,
но мило и вълнуващо. А какво точно е било.?
След като в Горна Джумая /Благоевград/ войводата
Яне Сандански, Христо Чернопеев, Кръстю Асенов
и други дейци на ВМРО не успели да пленят Сюлейман,
синът на пашата, за да вземат за освобождаването
му откуп, защото организацията се нуждаела от
пари, се стигнало до решение за друго пленничество.
Така се случило, че в Банско дошла американска
мисионерка мис Елена Стоун. Да си припомним: родена
е през 1846 година в Роксбъри, щата Масачузетс.
През 1898 година Американският съвет за чуждестранни
мисии я назначава на евангелистка работа в Солун.
През лятото на 1901 година е в градеца-перла на
Пирин-Банско. Мисията и тук е да ръководи курс
за обучение на учители за протестантските училища
и за жените от библейското дружество. Помощница
и била Катерина Цилка, съпруга на албански свещеник.
След приключването на летния курс трябвало да
отидат в София.
И дошло съдбовното време. По пладне на 21 август
1901 година кавалкадата от коне, мулета и хора,
с която пътували и двете жени, слиза из теснините
на притаената в гори р.Градевска. Към привечеряване
стигат мястото, известно сега като Подпряната
скала, намиращо се край стария път за Разлог и
Банско. Там една голяма скала , като че била готова
да падне и хора от Банско и Разлог я подпирали
с клечки и от там иде името на мястото. За събитието
разказва Яне Сандански: "Стояхме цел ден
и надвечер към 5 часа доближиха. Бяхме облечени
в турски дрехи - аскерски и други. Насочихме пушки
и ги уловихме...." Така започна голямата
афера, която превърна Пирин планина в магнит за
писците на стотици журналисти и писатели и изпълва
страници на все що има вестници из Европа и Америка.
В началото е пленена цялата група, но след като
се поотдалечават по тъмни и неизвестни пътеки,
пленнички се оказват само двете жени - Елена Стоун
и Катерина Цилка. От тук започват събития, трудни
за описване, защото отиват ту до границите на
крайно отчаяние, ту до границите на пълния въсторг.
Пазвите на хайдушката планина, села и махали,
станали гостоприемен дом, навсякъде засновали
куриери на организацията.
Турските власти притиснати от чуждите дипломации,
започнали да изпращат пък навсякъде потери и съгледвачи
- но всичко за тях било на пусто. Пленничките
никъде ги нямало, никой не ги бил виждал...Нещата
станали още по трагични, когато се разбрало, че
Цилка е бременна, а с напредването на бременността
ставало все по трудно предвижването и по тайните
нощни пътеки до разни колиби, овчарници и къщи
в някои махали, скрити в дерета и гори. А имало
и нощи, през които се налагало да се пътува без
спиране и по 10 - 12 часа...Дванадесет часа траело
и пътуването в деня, когато Катерина Цилка родила.
Ето какво разказва войводата: "Пътувахме
12 часа и стигнахме къщата на един на име Никола
- в зимника и накрай селото. Бехме приготвили
всичко от два месеца - ние вземахме плат, а жените
съшиха дрешки и пелени..." На третия ден
след раждането, /денят е 22 декември 1901 г./,
пак пътуване. Цилка обаче не може да язди, та
я слагат в един сандък и я натоварват на самар.
И така се стига в с. Влахи -крепостта на Яне Сандански.
Според някои мястото на раждането е станало в
колиба на Денчов чукар край село Брежани, според
други в Кърпелевата махала на село Ощава. По -
вероятно е да е в Карпелевата махала, защото е
известно, че там е живял един от съратниците на
войводата Никола Кърпелев, а Сандански сам пише,
че е станало в зимника на един на име Никола.
Катерина Цилка сама си знае какво е преживяла
тази половин година от живота си и то след летни
горещини дошли небивали зимни студове. В спомените
си е записала: "Водачът /Яне Сандански/ седеше
близо до огъня с гръб към мене, а главата му климаше
от безсъние. Бебето сладко спеше в неговите мъжки
ръце. Видях го добре. Там, отстрани, беше револверът,
там беше страшната кама и пак там малкото бебе,
нежно гушнато в тези сякаш железни ръце. Едновременно
се усмихнах и разплаках. Благодарих на Бога за
благородството на този човек...."
Наред с големите митарства по укриването на пленничките
се води голяма дипломатическа битка. Отстрана
на пленителите се искат 25 хиляди турски лири
откуп. Установена е връзка с американския консул
Чарлз Дикенсън. На частни начала в Америка са
събрани 14,500 златни турски лири, равняващи се
на тогавашни 66 хиляди американски долара - сума
огромна за онова време.
Сред изумителните неща, станали по време на аферата,
е и вземането на откупа. Завършекът е фантастичен.
И това станало на 2 февруари 1902 година в Банско.
По идея на Яне Сандански били приготвени сандъчета
с олово, равни на тежест и вид с тези, които трябвало
да предаде американската мисия, която обаче била
охранявана от силна турска потеря. И така мисията
тръгнала по долината на Струма, нощувала в крайпътни
ханове, поела към Предел, слязла в Разлог, нощувала
в Банско и поела към Неврокоп /Гоце Делчев/, където
се разбрало, че парите са взети, а сандъчетата,
които пази потерята са пълни не с жълтици, а с
олово. Полученият откуп бил използван после за
закупуване на оръжие и други дела, свързани с
освободителните борби. А одисеята за двете пленнички
приключила в едно село близо до град Струмица
/Македония/. Едно от първите неща, които тук сторила
мис Елена Стоун, било да посети местната църква,
където казала: " Да се помолим за тези братя
в гората, що работят за свободата на своите братя
и които показаха към нас по-голяма грижа, отколкото
биха показали родителите ни. Те изложиха живота
си, за да ни опазят
Така свършва историята, за да
отстъпи място на легендата. Легендата която прави
Пирин планина и народът и по-големи и по-величествени!
|
