Толкова много златен прашец
се сипе от белите мури.
Западният немирен ветрец
го посява с пориви щури

по дърветата с наболи шишарки,
приели го като дар от небето,
подобно на прегръдките жарки
между ефира и земята, където

ще тръгнат да растат семената,
а водата дълго ще плува в позлата.