He ми e мъчно за самотния връх,
бил съм с него толкова пъти.
Нито за разцъфтелия златовръх,
ухаещ, красив и безплътен.

He ми е мъчно за гривата на водите,
оцелявал съм, впил се във нея.
Нито за калцитите в пещерите,
изящни, вкаменени камеи.

Всичко пак напролет ще има,
ако оцелеем след поредната зима