Цветовете да се разкажат е невъзможно —
винаги в недостиг са думите.
Дори опитите са, всъщност, безбожие,
a с магията си багрите будят ни –

жълтата прелест на вишните
или пурпура на кръшните кленове;
оранжевото по буките пищни
или изумруда на планинските клекове.

Просто да повървим мълчаливо
  и с очи да погалим красивото.