Снегът пак планината прегръща
и приласкава копнежите в нея.
Приспивната песен е същата-
безмълвна, от ветровете довеяна.

Затрупана до хоризонтите сини,
планината, съгрята потръпва
и отръсква в гърмящи лавини
към снега обичта си, помръкнала.

Затихват на преспите страстите,
полудели след краткото щастие.