Знам неизвестно, тайнствено място,
с координати нарочно объркани,
с дъбове иглолистни обраснало
и с цветя от лунни сенки изпъстрени.

Ходя там през нощта на Еньовден,
в полумрака стъпвам на пръсти
от зова на самодивите воден,
но само едно цветенце откъсвам.

Цяла година над него треперя –
пътя натам дали пак ще намеря?