Най-долните клони докосват земята,
като ръце протегнати за последно
сбогом, сподавено в тишината,
сякаш е нещо непозволено, нередно.

Дърветата извисяват короните,
а тези клони се впиват в земята.
Някои, не без мъка, се вкореняват
и подпират поривите към небесата.

Въздух, земя, корони и клони-
истини, от никого недогонени.