Едно усукано, неугледно дърво,
надупчено от лишеи и корояди,
лежи напреки в тъмното ждрело,
край черни камъни, окадени.

И вместо върху нечие магаре да
тръгне към разбития дърварник,
стърчи над раницата ми, товарена
и с теглила, и с мисли необжарени.

Отнасям го като пристанало момиче
и ритуално със длетото го събличам.