Шишарките на пролетния клек
са очите му в нюанси зелени.
През август, посред летния пек,
чернеят, от залезите залени.

Надвесени над езерото, нагънато
от вечерния вятър изстинал,
сякаш потъват дълбоко към дъното,
като взора на обичта ми отминала.

И от дълбокото все така ме следят,
къде ли ще спра след дългия път?