Скокливите пролетни води,
течащи покрай сини минзухари,
доизживяват сетните си дни
и секват, сякаш са от гръм ударени.

Попиват в сухите поляни,
потъват в мраморните дупки,
нещастни, че тъй малко са люляни
от вятъра, над цветове разпукнати.

Извират пак, далече в ниското,
сред изтънели брегове притиснати.