Изпратихме
година, от която започна хилядолетието на общата
грижа. По-романтичните от нас го нарекоха хилядолетие
на трансграничната природа.
Глобалното затопляне на планетата събра изследователи
и държавници, които признаха, че човечеството
може да бъде обединено единствено чрез общата
си грижа за съхраняването на планетата. Тук, чрез
нейната акватория, учените регистрираха процес,
който трябва да бъде активизиран от всяка една
държава, включително и България. Повториха се
изводи, известни преди 20 години, че чаша вода
ще струва колкото една река.
Българското
правителства прие програма за неотложните мерки
в условията на започващо засушаване. Министерството
на околната среда и водите квалифицира повечето
оп тях като НЕЗАБАВНИ.
Европейските
страни умуваха върху феномена "енергийна
ефективност" и направиха така, че всяка държава
да получава от тях и Северна Америка средства
за инвестиции в екологични производства за сметка
на паритетното редуциране на емисиите на вредните
газове в атмосферата.
Така
спечели България. За първи път, на ниво геополитика.
Съединените
американски щати ни помогнаха безвъзмездно да
работим върху проект за съхраняването на разнообразието
на видовете в биосферата. Така попаднахме в кредото
на едно сьмишленичество, без което щяхме да останем
страната, чиято воля никой не забелязва. Обратното
- да не поддържаш това кредо, означава да убиваш
съмишленици. С безхаберие, непрофесионализъм и
липса на междудържавническа логика, от която на
повечето връстници от моето поколение им се повдига.
В
следващите месеци България ще бъде изправена пред
съдбоносен избор - парламентарния вот на народа.
От
него ще зависи да продължи ли изграденото през
последните 4 години.
Този
вот е и нашата обрече-ност, последен шанс да се
впишем в евроатлантическата карта на народите.
Сега
геополитическият плурализъм на политици, учени
и журналисти от цял свят ще бъде залогът, мирът
в Югоизточна Европа напълно да излекува раните
си от войните през 20 век. За да не се допуска
повече природните ресурси да бъдат тяхно оръжиe.
|