Гранит и мрамор …

     Пирин планина е място за хора, които харесват алпийски тип релеф - високи скалисти върхове, дълбоки пропасти с отвесни стени, бистри високопланински езера и бързи реки.
    Красотата на планината се дължи на ледниковата дейност, създала причудливите форми на гребените, заострените профили на върховете, обширните ледникови долини и дълбоки циркуси, в дъната на които блестят кристално чисти езера. 
    Планината е изградена главно от два вида скали - гранити и метаморфити (мрамори, гнайси, шисти), които на места така са се преплели, че границата им разделя върхове, циркуси, даже и езера.
    Със своя най-висок връх - Вихрен (2914 м), Пирин се нарежда на второ място по височина в България след Рила (връх Мусала - 2925 м). В рамките на Европа заема седмо място след Кавказ , Алпите,  Сиера Невада,  Пиренеите, Рила  и Олимп, ако не  се брои най-високата точка на о-в Сицилия - Етна (3,263 м). Площта на Пирин е 2585 квадратни километра, тоест тя е сравнително компактна малка планина, което се потвърждава и от голямата средна височина - 1033 метра. Пирин е разположен в югозападната част на страната, между долините на реките Струма и Места (41,2 - 41,9 градуса северна ширина). На север граница с Рила е седловината Предел (1142 м н. в.), а на юг - Парилската седловина (1170 м н. в.), която отделя Пирин от планината Славянка. Разстоянието между тези две точки по права линия е 60 км, а посоката е северозапад - югоизток. Максималната широчина на Пирин в направление запад-изток е 40 километра (от град Сандански до село Обидим). На изток от Пирин е разположена планината Родопи, а на запад - Влахина, Малешевска и Огражден планина. В полите му са оформени и няколко полета като Разложкото, Гоцеделчевското и Петричко - Санданското.
    Характерно за планината е наличието на единствено, добре изявено главно било, което се простира от Предел до Парилската седловина. То се допълва от четири странични била - масивни разклонения на главното било.
    Според съвременните географски схващания, Пирин е разделен на три дяла - северен, среден и южен, неравномерни като големина. До около 1920 година географските граници на Пирин съвпадали с геоложките и се простирали на юг до Бяло море, включвайки южните  планини Алиботуш, Смийница, Кушница, Славянка и др, правейки я най-масивната планинска верига у нас с алпийски характер на релефа.
    Северен Пирин е най-големият дял на планината - обхваща 74% от цялата планина, дълъг е общо 42 км, простира се между седловините Предел на север и Тодорова поляна на юг. Северен Пирин е най-посещаван от туристите заради алпийския релеф и множеството езера. Тук се намират най-високите върхове - Вихрен (2914 м), Кутело и Бански Суходол, съединени от седловината Кончето, висока 2810 м, дълга около 500 м и широка на места едва 0,5 м. Тук най-характерни са ледниковите форми на релефа - циркуси, карлинги, трогови долини, моринни валове…. В северозападната част на Северен Пирин е разположена малката вътрешно планинска Брежанска котловина.
    Среден Пирин се простира между седловините Тодорова поляна и Попови ливади (Папаз чаир - 1430 м). Това е най-малкият (7%) и къс (7 км) дял, а най-високият му връх - Ореляк, достига 2099 метра. Той е красив мраморен връх, който, гледан от север, прилича на орел с леко разтворени криле. В тази част широко развити са карстовите процеси и форми. Останалите върхове са ниски (под 2000 м) и гористи. Среден Пирин е покрит почти изцяло с широколистни и иглолистни гори.
    Южен Пирин е най-ниският и заоблен дял (връх Ушите - 1978 м),  заемащ 19% от планината и дълъг около 11 км - колкото е и широк. Той е посещаван много слабо, няма туристически хижи. Плътно е покрит с иглолистни и широколистни гори. Изграден е от гранит в централните части и мрамор по периферията. На юг достига до Парилската седловина. Като част от Рило - Родопския масив, граничната планина Славянка се приема в Гърция като част от Пирин.
    В структурно - геоложко отношение Пирин е хорст с младо гранитно ядро (гранитната повърхност е 62%), внедрено в стари метаморфни скали. Като планина се оформя в средата и края на терциера. Издигането е прекъсвано от продължителни спокойни периоди. В началото на кватернера едновременно с издигането настъпва заледяване на Пирин. Според някои изследователи има дори две заледявания, при които границата на вечният лед е достигала до 2200 - 2300 м височина. Тези заледявания са довели до начупването на много от гранитните върхове и оформянето на красиви гребени (Стражите, Дончови караули, Малкото конче), полета от морени и отвесни пропастни стени. Тогава повечето гранитни върхове са понижили своята височина и са отстъпили водещото място на днешните мраморни първенци, които поради особеностите на мрамора остават много по-слабо засегнати от този процес. Резултат на заледяванията е и наличието на множество циркуси, в които в гранитния дял са останали красиви ледникови езера - Бъндеришки, Влахински, Василашки, Валявишки, Кременски, Папазгьолски….
    Върху мраморите е развит типичен карстов релеф - въртопи, понори, пещери, пропасти.
   
    Различията между гранитния и мраморния дял на Пирин не се изчерпват само с многообразието на създадените релефни форми - ледникови, карстови, наличието или липсата на езера… Интересно е как тези различни скални основи са “родили” неповторими екосистеми и растителни съобщества. Разказът ни продължава за тях!

                                                           Материалът е подготвен с помощта на
    Томислав Железарски, геолог

2770 Банско,ул."България" 4;тел.:0749/88204,факс:0749/88202;pirin_np@mail.bg www.pirin.bg