В сянката на орела

   
    В природата сьществува непрекъсната борба. Toвa е борбата за оцеляване - един от основните фактори, поддържащ нейния потенциал. Всека миг тя противопоставя различните организми- растителни и животинстси. В процеса на тази борба се формирапг съобществата. Те представляват система от съвместно живеещи в границите на определено пространство организми, представени от своите индивиди и популации.
    Нека научим нещо повече за скалните съобщества!
    В морфографско отношение Пирин планина се разделя на три дяла: Северен, Среден и Южен.
   НП “Пирин” заема високопланинската част на северния дял, който се отличава с добре изразен алпийски релеф – силнаразчлененост, големи наклони, наличие на високи била и дълбоки речни долини.
    Скалните комплекси в границите на Национален парк “Пирин” заемат значителни територии, главно в алпий-ската част и в по-малка степен в горския пояс. Условията на средата, определени от основната скала, изложението и релефните форми, както и водният режим са изключително разнообразни. Това е предпоставка за съществуването на различни микрогрупировки върху много малка площ и определя мозаечната структура на растителните групировки, доминирани от различни ви-дове, най-често с предпочитания към сухите и студени местообитания.
    В растителните съобщества се включват основно различни представители на родовете Каменоломка (Saxifraga), Оклоп (Androsace), Мишовка (Minuartia), Острица (Carex), Власатка (Festuca) и др. Те изграждат хетерогенни съобщества, в които е застъпен в голяма степен ендемичният компонент.
    Ендемитите са биологични видове, разпространението на които се ограничава върху определен район – географска област, планина, водоем, държава или друга административна единица.
    В България съществуват:
   - балкански ендемити – растения или животни, срещащи се единствено на Балканския полуостров;
    -български ендемити – растения или животни, срещащи се единствено в България;
   - локални ендемити – видове с много ограничено раз-пространение, например пирински ендемит – когато съответния вид се среща само в Пирин и никъде другаде по света.
    -На територията на Национален парк “Пирин” са установени 18 пирински, 17 български и 86 балкански ендемита.
    Скален орел
    Скалният орел (Aquila chrysaetos) е една от най-едрите дневни грабливи птици, срещащи се по нашите земи. Дължината на тялото му е 80-95 см, размахът на крилете – 195-220 см, а теглото – 2,8-6,5 кг.
Балканският подвид е включен и в Приложение II на Директива 92/43 на Съвета на Европейската Икономическа общност от 21.05.1992г. за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.
    Скалният орел е категоризиран като рядък вид за тери-торията на страната ни. Включен е в Червената книга на България. Избран е за символен знак на НП “Пирин” и грижите за неговото присъствие и стабилизиране са активни.
    Дивата коза обитаваща България е от подвида Rupicapra rupicapra balcanica Bolcay /1925/ – Балканска дива коза.
    В Червената книга на България тя е отбелязана като застрашен вид. Дивата коза е вписана и в приложение III на Бернската конвенция, ратифицирана от България и валидна от 01.05.1991 г.
    Гранитни скали
    Растителността по гранитните скални комплекси варира главно в зависимост от изложението. Тя е съставена от изключително разнообразни отворени скални групировки, в които участват голям брой видове. Във високите части на планината широко са застъпени видове от род Каменоломка (Saxifraga). В скалнитепукнатини се срещат редица представители на папратовидните като магданозена папрат (Cystopteris fragilis), къдрава криптограма (Cryptogramma crispa), обикновено изравниче (Asplenium trichomanes). На по-сухите места е разпростарнено високопланинското лъжниче (Armeria alpina).
В скалните комплекси, разпръснати из горските масиви се срещат най-вече представители на Дебелецови. Добре представени са хойфеловия нежит (Jovibarba heuffelii) и червеникавия дебелец (Sempervivum erythraeum).
    Варовикови скали
    Варовиковите скали заемат по-малка площ, но се отличават с много по-голямо разнообразие на растителността. Много от растителните видове са с консервационно значение.
    Пиринският мак е многогодишно тревисто растение. Стъблото му достига до 10 см височина, като в горната част е гъсто облистено и образува туфи. Приосновните му листа са перестонаделени и събрани в розетка. Цветовете са жълти или оранжеви, разположени поединично. Цъфти през месеците юли и август. Плодовете са елептични кутийки. Видът е пирински ендемит (разпространен единствено в Пирин и никъде другаде по света). Видът е защитен – включен е в Приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие.     Включен е в Червена книга на България с категория “рядък”.
 Еделвайсът расте в пукнатини на трудно достъпни ва-ровити скали. Стъблото е високо до 6 см, гъсто покри-то с бели власинки. Листата са лопатовидни и силно овласени. Всъщност бялата “звезда” на върха на стъблото на еделвайса не е неговия цвят, както обикновено смятат хората, а силно сближени бяловлакнести връхни стъблени листа. Сред тях са разположени няколко съцветия – кошнички, а всяка кошничка има много на брой дребни белезникави цветчета.

   


Автор на материала – Павлина Доневичина,
експерт Флора, ДНП Пирин

2770 Банско,ул."България" 4;тел.:0749/88204,факс:0749/88202;pirin_np@mail.bg www.pirin.bg