Живородният гущер, известен още като Планински гущер, е широко разпространен вид от сем. Гущерови /Lacerta/, освен в големи части от Италия, Иберийския полуостров и Гърция. Този вид достига най-далеч на север по разпространение от всички влечуги. В България живородният гущер живее в изолирани популации над 1 200 м. н. в., предимно в Пирин, Рила, Витоша, Стара планина и Родопите.
   Живородният гущер има издължено тяло и къси крака. Има груби люспи, чийто цвят по гърба варират от сиво и кафяфо до бронзово и зелено. Обикновено мъжките гущери са по-тъмни от женските. Те имат редове от бели петна отстрани, които се сливат в една линия, както и една черна линия по целия гръбнак. Живородните гущери също така имат голям брой черни петна, разпръснати по цялото тяло. Мъжките имат оранжеви или жълти коремчета с черни петънца, а женските имат кремави или бели коремчета. Живородните гущери могат да достигнат до 18 cm на дължина, но обикновено са дълги между 10 и 16 cm.
   Живородният гущер предпочита влажни места в близост до водоеми. Живее на различни места, включително в гористи местности, блата, в равни местности, обрасли с ниски храсти, в пясъчни дюни, живи плетове от ниски дървета и мочурища. На територията на Национален парк „Пирин’ се среща главно в подножието на връх Вихрен.
   Живородните гущери са активни през деня и прекарват сутринта и следобеда като се пекат на слънце или сами, или на групи, но не и когато горещината е непоносима по пладне. Те търсят храна, когато телесната им температура достигне 30°C. Хранят се с паяци, дребни твърдокрили, мравки, пеперуди и гъсениците им, а малките гущерчета поглъщат кърлежи, бавноходки и др. дребни членестоноги.
   Този вид е единственият срещащ се в България, който не снася яйца, а е живороден. От втората половина на юли до август ражда от 2-4 до 8-10 черно – кафяви гущерчета. В Испания и Югозападна Франция се срещат и яйцеснасящи популации, но в България такива не са установени.    Разпространението на вида по високите части на планината, ниските температури и резките колебания не са благоприятни за развитието на яйца и поради тази причина живородният гущер се е приспособил да ражда малките си.
   Добри плувци са и се гмуркат под водата, когато са застрашени. Костите на  опашката на всички гущери са свързани с крехки връзки, което позволява гущерът лесно да се изплъзне при улавяне, счупвайки и оставяйки част от опашката си. Това е част от защитния механизъм при избягване на опасност и ги отличава от змиите, при които опашката не се чупи лесно.
   В България живородният гущер е защитен вид включен в Приложение ?III от Закона за биологичното разнообразие и в Приложение  III на „Бернската конвенция”.

Автор: Кирил Максимов,
експерт “Фауна”, ДНП “Пирин”