Из "ВИСОИзИИзIiiИз "ВИСОЧАЙШИТЕ"
Иван Вазов

Из небесния шир,
над подоблачний мир,
сив орел стреловит
фърка някъде сам,
всеки връх снеговит
той запитва от там:...
..."Що мечтайш, великан?"
- Великан - окован.
Вижк го: чер ми снега,
чер - от мойта тъга;
чуй потоци ми ти
как надолу бучат- моите сълзи ручат;
как лесът ми шепти във зори и по здрач
- тоя шепот е плач.
Аз навред гледам роб, сам стърча като
гроб
в свят, де мъки цъфтят,
де вериги звънтят и под мойто небе радост
йощ не запе.
"Кой си ти?"
- Елтепе !